Зверове в звънарната ми

След емоционално обременителните книги, през които напоследък минавам, и ведрите детски четива, с които ги разреждам, време беше за нещо в стил ранен тийн, леко, без да е плоско, умно, без да е сериозно.

Тъй като до неотдавна изследвах творчеството на Лорънс Дърел, лесно си спомних за духовития му брат Джери и с голям ентусиазъм се нахвърлих на първата попаднала ми корица, способна да върне усещането за славното първо десетилетие от моя живот.

„Зверове в звънарната ми” излиза с логото на „Колибри” с нов, все така услаждащ се превод (дело на Венцислав Венков), с предговор и епилог, както си трябва. Корицата е показателна за съдържанието – усмихната и пълна с пленителни животни.

Даръл ни приобщава към куп комични привички на своите питомци – играта на бялата мечка Бабс, способа за защита от ветровете на уомбата Питър, танците на антилопите, изпращането на тримата братя камили – както и към редица смешни и опасни случаи от своята практика – ловенето на китайското водно еленче, снимката на мами мецани, оперната ария на техния съпруг.

Бонус фактите за животинския свят – как бизонът изобретява гребена, какво означава преживянето, когато си жираф, колко е грапав езикът на тигъра, какъв звук издават тапирите – са от голяма полза за всеки истински природолюбител.

А вродената психологическа дарба на Даръл позволява еднакво добре да ни се разкрият и магнетичните, диви, сложно устроени екземпляри на зоопарка в Уипснейд, и веселяшките, чаровни, разсеяни или войнствено настроени типажи, каквито представляват гледачите. Много, много приятна книга, заслужено класика.