Защо тъжните детски книги са най-добрите

Трябва ли детските книги да бъдат само забавни и да показват само веселата страна на живота? Предлагаме ви мнението по темата за тъжните детски книги на Габриел Сегал, публикувано в The Reading Room.

“Щедрото дърво” (изд. Точица) е толкова мила книжка за любовта между момче и неговото любимо дърво. Те израстват заедно, забавляват се и си говорят.А после момчето започва да се възползва от дървото, като взема ябълките му (които то охотно му дава), за да ги продава. Когато пораства, момчето решава да отсече най-добрия си приятел от детството и да го превърне в лодка. Дори като пън, когато нищо друго не му е останало, дървото все още е щастливо. Като възрастен, момчето осъзнава, че той не иска богатство или материални неща; той просто иска “да седне и да си почине на тихо място.” Така че сяда до пъна, който е създало. Хм … това не е ли малко тъжно и тревожно?

Много хора си спомнят тази книга, защото тя е сърцераздирателна. Някои твърдят, че книгата е твърде мрачна и тъжна за деца. Но творбата на Шел Силвърстийн се отнася до кръговрата на живота – нещо толкова истинско. Тя не само докосва душите на читателите, а се загнездва в тях. Животът е бурен, с начало, край и толкова много радост и мъка между тях, точно като книга. Точно като “Щедрото дърво”. Точно като много книги за деца, които сме обичали през целия си живот. Детските книги с тъжни сюжетни линии са тези, които растат с нас – от глупави деца до по-малко глупави възрастни.

Ние може да не разбираме напълно посланията зад мрачните приказки, когато сме малки, но много от любимите ми детски книги са именно най-мрачните. “Вещиците” на Роалд Дал ми изкара акъла, но и ме накара да я заобичам завинаги. Разбира се, вещиците са ужасяващи убийци, но го има и милото малко момче и баба му. Връзката им продължава да бъде толкова силна, дори и след като той се превръща в мишка! За тези, които са забравили, момчето няма нищо против, че ще живее само още 9 години (продължителността на живота на мишка е много кратка), защото той иска да умре с баба си. Това е тъжно, но и невероятно. Тяхната връзка е по-силна от всичко останало в историята и наистина е зпомнящо. А също и това, че побеждават вещиците.

Повечето тъжни детски книги имат позитивни послания. “Вещиците” и “Щедрото дърво” показват силата и значението на семейството и приятелството. В Where The Wild Things Are (“Където бродят дивите неща”) на Морис Сендак, младият Maкс тръгва, за да “избяга” от реалността у дома. Той намира приятелство във въображаемия си свят.

Сендак показва на децата, че е приемливо понякога да не харесват реалността. И в това детските книги са много добри – казват на децата, че е приемливо да се чувстват така – толкова тъжни, недоволни, или по друг начин. Това се пренася и в зряла възраст. В книгите и филмите за възрастни, често се появява депресия и няма причина детските книги да не показват по-тъмната страна на човешкия ум и човечеството.

Има и други детски книги, които изследват тъмната страна на човешката природа, подобно на The Lorax (“Лоракс”) на д-р Сюс и “Чарли и шоколадовата фабрика” на Роалд Дал, които се фокусират върху вземането на правилни  решения и загрижеността за света и хората около нас. И все пак, макар историите да са малко по-тъжни, те ни оставят с положително усещане. Освен това има и нещо забавно в страшната страна на книгите, дори когато си дете. Нищо не остава с нас по-дълго от страха – като страха от удавяне в шоколадова река!

Може би най-хубавото в тези книги за деца е, че има послания за деца и възрастни. Смисълът и посланието на историята се променят с възрастта, но книгата е все така актуална. Disney са схванали тази тенденция. Например, “Отвътре навън” е толкова весел, изпълнен с надежда филм.  Но средата му е тъжна. Главната героиня е в депресия, плаче без видима причина, не иска да говори с родителите си или с най-добрата си приятелка. Накратко, тя е в един много тъжен момент от младостта си. Филмът показва, че ни е позволено да бъдем изключително нещастни и понякога да се чувстваме безнадеждно.

Тъжните детски книги ни дават различен вид оптимизъм. Този, който идва от песимизма, от понякога тъжната, а понякога щастлива житейска реалност на живота. Те са важни поне колкото веселите. Когато се замисля за любимите ми книги от детството, всички те са малко мрачни… Чакайте. Не са ли всички детски книги малко тъжни?!

Както моят колега казва, тъжните детски истории “дават достатъчно истина за света”. Защото животът не е само балони, бонбони и пеперуди (дори и в “Чарли и шоколадовата фабрика”).

Превод: Ива Иванова