Защо децата трябва сами да избират книгите, които да четат в училище
Учениците, погълнати от интернет и впечатлени от всичко интерактивно, все по-малко четат книги. Те не четат произведенията, които са включени в задължителните програми по български език и литература. Училището, от своя страна, по никакъв начин не стимулира децата да заобичат четенето и книгите. Самото литературно образование не ги стимулира. Проблемът обаче не е само български, той е световен.
Преди време много от държавните училища в САЩ дават възможност на учениците да четат книги по свой избор. Идеята се заражда от теорията (подкрепена от здравия разум), че когато могат да избират, децата ще четат това, което им е интересно, ще се наслаждават на четенето и следователно ще четат повече. За съжаление това не продължава дълго и по-голямата част от училищата прекратяват практиката да дават свобода при избора на книги на своите възпитаници.
Защо не-четенето е проблем, какъв е опитът на образователната система на САЩ във въвеждането на свободното четене в училище и как тази практика може да се подобри и развие, разказва Joanne Yatvin* в материал, публикуван в The Washington Post:
„Обединени сме от необходимостта да се подобри умението за четене на учениците, но отговорните лица (политиците и училищните власти) забравят, че децата се учат да четат чрез четене. Създаването на навик да потърсим книгата за удоволствие и почивка или за да се информираме за нещо, което ни интересува, прави повече за развитието на способността за четене, отколкото традиционното образование може да направи. Да се търсят ключови (декодиращи) думи или да се правят опити да се подобри гладкостта на четене няма да възпита у детето любов към книгата.
Въпреки, че в идеалния случай привързаността към книгите започва от дома, можем да превърнем четенето в навик за децата, като им дадем свободата да четат самостоятелно избрани книги в училище. Предписанието за “балансирана грамотност”, което включваше самостоятелно четене на книги по желание, за жалост, бързо бе изместено от методически програми, които обещават повишаване на резултатите на учениците и по-добра подготовка за “колежа и работното място”.
Още през 60-те и 70-те години ежедневните занимания по самостоятелно четене, наречени “Sustained Silent Reading”** (SSR) бяха много популярни в училищата. В съответствие с препоръките на експерти по четенето, учителите отделяха от 15 до 30 минути за самостоятелно четене на любима книга. Нямаше писмени задачи или тестове, само визуални и беззвучни доказателства, че учениците са увлечени в тяхното четиво. Петдесет години по-късно вече е трудно да се открие класна стая, където да се практикува SSR. Това се дължи до голяма степен на доклада от 2000 г. на National Reading Panel, който установи, че доказателствата в подкрепа на свободното четене са недостатъчни.
Аз бях учител по време на разцвета на SSR и мога да споделя собствения си опит:
За намаляването на популярността на свободното четене влияние оказаха редица проблеми при прилагането му в час. Основните проблеми бяха липсата на достатъчно време – SSR “крадеше” от учебния час (45-50 мин.) и недостигът на интересни безплатни книги в крайно бедните училища. За учениците ограниченото време също беше проблем. Те се оплакваха, че трябва да спрат да четат по команда, независимо колко са се увлекли в книгата си.
Днес много учители и училищни директори, които осъзнават каква е стойността на навика за четене, искат да съживят свободното четене в класната стая. Но проблемите, отбелязани по-горе, все още не са решени, а терминът SSR вече е дискредитиран. От друга страна политиците, които искат въвеждане на по-дълъг учебен ден и повече време за формално обучение, се противопоставят с всички сили на идеята за свободното четене в клас.
Въпреки външната съпротива, ако училищата имат желание за промяна към по-добро, могат да се предприемат някои стъпки в подкрепа на четенето:
1. В начален курс, където времето е по-гъвкаво, часовете по четене могат да се удължат, като се слеят в блок;
2. В начален курс свободното четене може да се въведе и по други предмети;
3. Друга възможност в начален курс е учителят да определи различни дни от седмицата, които да са отредени за свободно четене;
4. В училището, в което бях директор, учителите даваха възможност на учениците си да четат две книги. Едната беше зададена от учителя, а другата – самостоятелно избрана. Когато учениците изпълняваха самостоятелни задачи или когато бяха незаинтересовани от учебния материал, от тях се очакваше да четат тихо тяхната лично избрана книга.
5. Приложима е и идеята половината от домашните работи на учениците да са под формата на свободно четене, като се контролира броят на страниците, които трябва да се прочетат;
6. Училищата трябва да намерят начин да осигуряват интересни за децата книги, които да са безплатни: чрез дарения и създаване на училищна мрежа за обмен на книги.
Ако бях кралица на света щях да издам указ, с който да постигна две неща. Първо, на учениците да бъде дадено време, за да четат книгите, които искат през цялото си образование. И второ, на всички начинаещи читатели да бъде отреден един възрастен, който да чете на глас всеки ден. Чрез свободното четене децата придобиват богатството на широтата на познанията; сами достигат до изводи и схващат същността на нещата. Става им ясно какво е сюжет; разбират разликата между художествена и нехудожествена литература; усвояват основите на граматиката; техният речник непрекъснато се разширява; подобрява се грамотността им.
С две думи, навикът за четене прави толкова, ако не и повече, колкото традиционните методи на обучение и строгите изисквания на общото ядро. Но без отегчени до смърт деца, които са убедени, че са тъпи.“
Превод: Цветомира Дукова
* Joanne Yatvin има дълга и успешна кариера в обществено образование на САЩ. Била е Директор на годината в Уисконсин и е бивш президент на Националния съвет на учителите по английски език (National Council of Teachers of English).
** Дълготрайно мълчаливо четене