Защо децата трябва да четат каквото и когато искат?

Защо децата трябва да четат каквото и когато искат? Защо свободата на избора е толкова важна при формиранетo на читателя още от ранна възраст? И защо родителите не бива да се страхуват от книгите? Рейчъл Кoрдаско дава своите аргументирани отговори в материал, публикуван в www.bookriot.com, който ви предлагаме с незначителни съкращения.

Все попадам на сцени в романите, където младият герой се лута из някоя библиотека, прехласнат от безкрайните възможности, които книгите предлагат. Понеже не е сигурен откъде да започне, избира книга на случаен принцип и така започва всичко.

Честото повтаряне на този мотив ни води до извода, че да откриваш света чрез четене е универсално преживяване, което дава възможност на читателя да си представи други съдби и други светове. А според мен няма нищо по-хубаво от това.

Затова няма да поставям никакви ограничения за достъп до моята лична библиотека, когато децата ми се научат да четат. Притежавам близо хиляда печатни и десетки електронни книги, моята къща почти стене под тежестта на всички тези думи. Поезия, проза, история, биографии, драма, антологии: всички те са там по рафтовете (и подове, и диваните). Те разказват истории, които са извисяващи, обезпокоителни, ужасяващи, вдъхновяващи. Истории, които разкриват разнообразието на човешкия опит и ще покажат на децата ми, че светът е очарователно място.

“Ще позволиш на 8-годишната ти дъщеря да чете “Лолита”? Ще позволиш на 10-годишното си дете да чете “Любовникът на лейди Чатърли”? Или нещо от Емил Зола?”

Да, да бих го направила. Защото вярвам, че се срещаме с определени книги точно когато трябва. Моята интерпретация на Томас Харди, например, определи как чета Селинджър и Фокнър, Морисън и Ман. Четях лакомо, а моите родители, които не четяха много художествена литература, ме оставиха сама с литературните ми избори. Майка ми слушаше с часове за книгите, които четях, и дори когато вдигаше вежди въпросително и задаваше въпроси, никога не ми е забранявала да чета някоя книга. За това съм ѝ вечно благодарна.

Смесицата от жанрове, времеви периоди и стилове обогати моето разбиране за света и мястото ми в него. Разбрах, че “доброто старо време” никога не е съществувало, че човешката природа не се променя и че трябва да поддържам ума си отворен, за да продължавам да се уча.

Отскачах до Индия и Франция, Израел, Аляска и Южна Африка. Пътувах в мислите си и се наслаждавах на това бягство, най-вече защото не пътувахме много в реалния си живот. Идеята на семейството ми за почивка беше плаж на брега на океана на два часа път от къщи. Всяко. Едно. Лято. Използвах книгите, за да опознавам местата, до които нямах достъп и си създадох списък на литературни поклонения, които исках да предприема, когато порасна.

Ключът към свободното и неограничавано, но и информиращо, четене на децата ви е да имате готовност да отговаряте на въпросите им и да ги изслушвате докато се мъчат да разберат какво са прочели. Не е нужно да планирате специално време за “сериозни разговори” по книжни проблеми, защото въпросите на децата ви ще се пораждат естествено в процеса на четене. Те ще четат Ралф Елисън и ще ви питат за расизма, несправедливостта и идентичността; ще четат Дикенс и Оруел и ще ви задават въпроси за бедността, диктатурата и войната. Ще четат истории за Втората световна война, пиеси за апартейда, стихотворения за вярата, или сексуалността, или отчаянието. Ще четат графични романи, комикси, либрета и сценарии.

Ще осъзнаете, че да отговоряте на безкрайните им въпроси е работа на пълно работно време и че книгите ви ги правят умни и задълбочени. С времето децата ви ще станат изключително ловки в преговорите за вечерния час, за времето, през което могат да взимат колата, дали да се тауират, или да боядисат косата си в синьо. Но вие ще се гордеете с тях.

Ще си призная, обаче, че има една книга, която бих държала далеч от ръцете на децата си, ако е част от библиотеката ми. “Американски психар”. Четох я за курса ми по английски език в колежа и знаете ли какво – иска ми се никога да не я бях чела. Разбира се, ако детето ми я открие и иска да я прочете, не бих го спряла. Но няма да съм тази, която ще я тикне в ръцете му.

Аз съм твърдо против цензурата, забраните, тоталния контрол. Децата ни са по-разумни, отколкото ги смятаме, затова трябва да им позволяваме да търсят, пробват и опознават. Какво значение има, ако детето не разбере книга, която е прочело в 6-и клас? Ще я прочете отново след време, може би, и тогава ще я преоткрие. В крайна сметка, можете да четете една и съща книга на всеки три години и всеки път житейският ви опит ще ви кара да видите книгата по различен начин.

Пуснете свободно децата си в библиотеката (лична или обществена) и наблюдавайте магията!

Превод: Цветомира Дукова