„Забранете тази книга“ – забраниш ли една, можеш да забраниш всички

„Никой няма право да ти казва какви книги може и не може да четеш. Освен родителите ти.“

Забраненият плод е най-сладък. Историята в „Забранете тази книга“ (изд. Софтпрес) на Алън Грац се развива съвсем според поговорката.

9-годишната Ейми Ан Олингер е плахо и сдържано момиче, чийто глас рядко можете да чуете у дома или в училище. Тя често прекарва свободното си време в училищната библиотека на основно училище „Шелбърн“, тъй като у дома е прекалено пренаселено (две по-малки сестри и 2 ротвайлера) и нито за миг не може да се усамоти. Един ден любимата й книга (заедно с още няколко) се оказва отстранена от училищната библиотека, тъй като майка на ученик я смята за неподходяща.

Библиотекарката г-жа Джоунс е възмутена от подмолния начин, по който г-жа Спенсър заобикаля установената процедура за изваждане на книги от фонда и решава да оспори забраната на заседание на училищното настоятелство. Кани и Ейми Ан да защити любимата си книга. Първият опит на момичето да застане зад обичаното четиво е неуспешен. Ейми Ан не успява да събере кураж и да говори пред училищното настоятелство. Потисната, тя се укорява, че никога нищо не предприема. Предстои й обаче да разбере на какво е способна, когато иска да защити правото на избор на четиво на децата и достъпа до разнообразни книги в училищната библиотека.

Забраните никога не са работили по очаквания начин, но възрастните упорстват да ги налагат. Да забраниш на някого да чете дадена книга е равносилно на това да я тикнеш в ръцете му. Докато пътуват с автобуса към училище, Ейми Ан и най-добрата й приятелка Ребека започват да обсъждат забранените книги, към които Ребека не проявява ни най-малък интерес преди забраната. В размяната на книгите се включва още един съученик и логично Ейми Ан решава да купи и прочете всички забранени от г-жа Спенсър книги, като ги държи в училищното си шкафче на разположение за четене от всяко дете в „Шелбърн“. Така се ражда БШЗК – Библиотека „Шкафчето на забранените книги“ и скоро цялото училище заема и чете книгите. Съпротивата на Ейми Ан и приятелите й срещу забраната на определени заглавия не спира дотук и те се изправят пред още по-големи предизвикателства в опит да отвоюват правото си да четат.

Борбените и изобретателни герои са едно от предимствата на „Забранете тази книга“. Ейми Ан е изключително симпатичен персонаж и е невъзможно да не харесаш плахото момиче, което дъвче плитките си, когато е нервно, докато следиш как, веднъж открило своята кауза, прави всичко, за да пребори не само системата, но най-вече себе си и навика си да отстъпва пред претенциите на другите.

Посвещението на Алън Грац в началото на книгата гласи „На библиотекарите навред“, а образът на библиотекарката Опал Джоунс е един от най-запомнящите се. Защото библиотекарите не са просто хората, които могат да ви кажат на кой рафт да намерите търсената книга. Добрите библиотекари са тези, които познават книгите най-добре и могат да ви препоръчат следващата ви любима книга. На възрастните препоръчвам да се вслушат в думите на госпожа Джоунс към училищното настоятелство:

„– Нашата задача като обучители е да предлагаме на децата колкото се може повече различни книги и колкото се може повече различни гледни точки. Това означава да ги оставяме да четат книги, които са прекалено лесни или пък прекалено трудни за тях. Означава да им позволяваме да четат книги, които ще ги предизвикват или пък няма да са им полезни с друго, освен че ги забавляват. И да, това означава да позволим на учениците да четат книги със съдържание, с което може да не сме съгласни – и да им дадем възможност сами да си създават мнение по въпроси, които понякога са направо страховити. Но именно в това е същността на доброто образование!“

„Забранете тази книга“ е едно от най-смислените четива за деца, излизали на българския пазар. Освен да следят с интерес перипетиите на Ейми Ан и компания, децата получават увереност, че не са безсилни да се изправят срещу погрешно решение на възрастните. Ще е прекрасно, ако и повече родители прочетат книгата и си припомнят, че забраните са безсмислени и по-скоро предизвикват обратен ефект. Безспорно “…всеки родител има право да решава какво да чете или да не чете детето му. Но не може да взема това решение от името на всички останали.”

Понеже „Забранете тази книга“ е заглавие, което си струва да влезе във всяко училище и библиотека, да бъде четено и обсъждано, Алън Грац предвидливо е подготвил наръчник за учители и ученици, в който е включил теми и въпроси за обсъждане преди и след прочитане. Използвайте го!

И след толкова много забранени книги, няма как на читателите да не им се прииска да надникнат в тях. В края на книгата ги очаква списък на всички споменати в книгата заглавия с кратко описание на сюжета им. За съжаление по-голямата част от тях не са издадени на български.

На финала ще дам думата на Ейми Ан, защото идеално изразява и моите впечатления от забраните на книги:

„Госпожа Спенсър бе забранила любимата ми книга, понеже смяташе, че тя насърчава децата да лъжат, да крадат и да проявяват неуважение към възрастните, и аз наистина бях виновна за подобни простъпки. Но към това ме подтикна не някоя конкретна книга, а забраната й.“

Можете да намерите „Забранете тази книга“ в чудесния превод на Елена Павлова.