Забавна наука: Новините и телефонът
Как са се разпространявали новините 20 000 години пр.н.е.?
За пещерните хора получаването на новините е било въпрос буквално на живот и смърт; а за древните гърци това е означавало в буквалния смисъл пренасяне на новините от град на град. Вестникът е изобретен от китайците, макар някои да смятат, че това са направили римляните със своята Acta Diurna (вестник).
В Средните векове, когато образованието е било лукс и повечето хора не са можели да четат, градският глашатай огласявал новините, за да могат всички да ги чуят. Обикновено, при лоши новини недоволните граждани замервали нещастника със зеленчуци. Работата на глашатая не е била никак приятна, но печатарската преса на Йохан Гутенберг сложила край на всичко това…
Днес повечето хора научават новините по електронен път, но първото предаване на новини, без използване на пратеник или лист хартия, се извършва с телеграфа на Самюъл Морз. Всичко след телеграфа е само усъвършенстване на основната идея на Морз.
Един човек с музикален слух, един от първите, опитали се да научат глухите да говорят, вярва че може да създаде „хармоничен телеграф“. Идеята му е по линията да се предават едновременно няколко тона, вместо единичният морзов код, предаван по телеграфа. Той смята, че това е възможно, защото е разбрал неправилно труда на един учен на немски – език, който му е непознат. По-късно той нарича своята заблуда „много ценна грешка“. Този човек е Александър Греъм Бел – изобретателят на телефонията.
Големият въпрос е: Какво се случва по линията? Как пътуват гласовете? В крайна сметка Бел и неговият асистент доказват, че различните тонове променят силата на електрическия ток по линията. Всъщност, гласовите вибрации определят силата на тока. Изобретението на Бел има бурен отзвук и въпреки това, минават години, докато хората разберат неговата значимост.
Комбинацията от иновация и упоритост може да доведе до създаването на кардинални световни изобретения, какъвто е случаят с Александър Греъм Бел и неговия партньор Томас Уотсън, чийто проект за усъвършенстване на телеграфната система води до реализацията на мечтания телефон.
Уроците по говор, които Бел преподава на глухи деца, стават причина да направи това откритие. Наблюдавайки как едно малко момче се мъчи да се научи да говори, той се въодушевява от идеята да създаде устройство, което да усилва звука, за да могат глухите да го чуват. Така се стига до създаването на първия телефон.
Бел продължил експериментите си в Брантфорд, донасяйки със себе си работещ модел на своя телефон. През 1876 г. от телеграфната служба, намираща се на 8 километра от Брантфорд, Бел изпраща тестова телеграма със съдържание, че е готов.
В отговор, в службата, претъпкана от любопитни наблюдатели, поканени като свидетели, се чуват слаби гласове. Следващата вечер гостите и семейството на Бел са изумени, когато в дома му се получава съобщение от Брантфорд по импровизирана линия, преминаваща през тунел, прокаран покрай телеграфните линии и оградите. Този път гостите на дома чуват ясно говора и пеенето на хората в Брантфорд. Тези експерименти доказват убедително, че телефонът може да работи на далечни разстояния.
Филмът „Разходки във времето – Новини“ можете да гледате по образователния телевизионен канал Da Vinci на 28 февруари 2016 в 18:30 часа, а филмите „Исторически личности – Александър Бел“ и „Чудата наука – Телефонът“ съответно на 28 февруари от 19:00 и 19:30 часа.