За вдъхновяващата сила на срещите между писатели и деца

Писателката Анета Дучева имаше поредица от срещи в началото на година с учениците от втори клас на варненското СУЕО „Ал. С. Пушкин”, за да представи своите детски книги „Пиано от картон” и „Джобното човече”. Историята на Алекс докосна сърцата не само на варненчета, но и на тези от цялата страна, които със своите гласове отредиха на „Пиано от картон“ второто място в категория „Мечтатели“ на наградата „Бисерче вълшебно“ 2017.

За вдъхновяващата сила на срещите между писатели и деца говорят и реакциите на малките читатели. Учениците на г-жа Звездалина Атанасова, учител по български език и литература в СУЕО „Ал. С. Пушкин”, споделят:

„Всички имаме мечти. Но мечтата на малката Алекс от книжката „Пиано от картон” е много близка до мен. Аз съм Софи Йорданова и обичам музиката. Ходя на уроци по пиано и разбирам колко е важна тази мечта за героинята от книжката.

Ние, момичетата от IVВ клас, представихме тази книга пред нашите съученици от 2, 3 и 4-тите класове и в книжарница „Сиела”. Аз имах удоволствието да участвам в представянето, в ролята на главната героиня – Алекс. Мисля, че помогнахме на читателите да си обяснят много неща за книгата.“

Ето и думите на част от второкласниците на Катя Градинарова, учител по български език и литература в СУЕО „Ал. С. Пушкин”:

„В книгата „Пиано от картон” се разказва за едно талантливо и бедно дете, което се преборва с трудностите по пътя си. Книгата ми даде ценна поука: никога да не се предавам.” – Диляна

„Мен ме впечатли най-вече госпожа Дучева. Как и кога е започнала да пише книги. Толкова ми харесаха и двета, че сега искам да прочета всички нейни книги.” – Лора

„Аз също свиря на пиано. Мечтая. Сега вече съм уверена, че ще успея.” – Калина

„Впечатлих се от историята на Алекс. Направих си много изводи, които ще ми бъдат полезни в живота.” –Валентин

„Прочетох „Пиано от картон” на един дъх. Благодаря Ви, госпожо Дучева, за приятните емоции и затова, че ни учите на любов към книгите” – Мария

 

Третокласничките Камелия Дянкова и Магдалена Христова от 7 СУ “Найден Геров” – Варна дори написаха свои продължения на историята за талантливата и упорита Алекс, които решихме да ви споделим.

След два месеца Алекс щеше да ходи на международния конкурс по пиано. Тя много се готви. Най-сетне дългоочакваният ден дойде. Момиченцето се затича към автобуса, а след нея вървеше Рея. Странно, балерината, която винаги се радваше, когато Алекс ходеше на концерти, беше тъжна. Но по едно време Алекс спря точно пред вратите на автобуса. Усети, че нещо й липсваше, че беше забравила нещо ценно. По едно време се сети – някогашното й старо пиано от картон, от което се е научила да свири. Колкото и да беше старо и изпомачкано, тя беше вложила в него цялото си сърце. То я успокояваше в трудни моменти. Когато слагаше пръсти по картона, тя усещаше, че е звезда, че е най-добрата.

– Сигурно е тъжно! – помисли си тя.

Алекс се затича към дома си, взе пианото и силно го прегърна. Но в този момент видя през прозореца, че автобусът тръгва без нея и захлипа силно. Но й се стори, че пианото й говори нещо.

– Спокойно! Не плачи! Ще ти помогна, просто не плачи! Ти рискува великия си ден заради мен. Просто отиди пеша.
– Но няма да успея да стигна навреме.
– Никога не губи надежда. По-добре опитай, защото ако седиш тук и ревеш, няма да успееш да стигнеш навреме.

Тогава Алекс тръгна от дома си и бягаше с всички сили. По едно време й се струваше, че лети. Но когато й останаха две пресечки, тя чу, че обявяват името й. Разплака се, но си спомни, че не трябва да губи надежда. Но по едно време Рея, която беше все още до нея, й каза:

– Не съм казвала на никой, но ако някой свири прекрасно, аз мога да летя.

Тогава на Алекс й хрумна идея. Извади картоненото си пиано и каза:

– Аз ще натискам клавишите, а ти ще си представиш звука, който те издават.

Алекс започна да мърда пръсти по картона и Рея полетя.

– Бързо, прелети и разсейвай публиката, докато аз дойда! – провикна се Алекс.

Така и стана. Алекс дойде навреме и изсвири най-нежната мелодия. След като минаха всички изпълнения, водещият каза:

– Победителят е… Алекс!

Момичето толкова се зарадва, прегърна Рея и картоненото пиано и каза:

– Без вас нищо не бих постигнала!

Когато Алекс стана голяма, стана страхотна пианистка.

– Дано винаги продължаваш така! – каза й веднъж госпожа Стойкова.
– Ще се постарая! – отвърна Алекс.

Камелия Дянкова, 3. „а“ клас

Алекс много се зарадвала на пианото, което й  дали, за да свири на него безплатно.

Един ден когато се връщала от училище, минала покрай езерото, което било в центъра на парка, близо до тях. Седнала на един камък и започнала да гледа езерото съсредоточено. По едно време до нея скокнала една жаба. Тя била с различни краски. Казала й, че си отглежда малките жабчета сама и като се отдалечи дори и за малко от тях, за да им намери храна, те скачали веднага в езерото и се скривали. Просто немирници! Помолила я да хване няколко мухи, за да ги нахрани без да ги изтървава от погледа си. Но трябвало да мине през три планини. Там до един канал имало много охранени мухи.

Алекс свършила всичко както я помолила жабата и се върнала с цяла торба мухи. За благодарност жабата й казала, че ще й изпълни едно желание. Момичето си пожелало да има свое собствено пиано. Жабата скокнала в езерото и изчезнала във водите му.  Алекс стояла и чакала отнякъде да се появи пиано, но това така и не се случило. Тя малко се разочаровала. Една сълза се спуснала по бузата й.

В този момент до нея доплувала златна рибка. Цялата била жълта, а опашката й мека като коприна. Рибката споделила с Алекс, че някой и откраднал коронката, докато спяла. Алекс й отговорила, че й трябва повече информация, за да я намери. Рибката започнала да обяснява, че й се присънил някакъв зелен крак като на щурец.

Момичето тръгнало да търси короната. Минало през много поляни, където се събират щурци и на последната, когато била много изморена от обикалянето, видяла нещо да проблясва. Навела се и тъкмо да вземе коронката, някой я ударил по ръката. Но тя не се отказала, изчакала малко, бързо взела коронката и избягала. Върнала се при рибката и й я дала. А златната рибка й казала, че ще й изпълни едно желание. Алекс си пожелала да свири на пиано пред публика. Почакала, почакала, но така и нищо не се случило.

Детето тръгнало да се прибира към къщи. Когато отворила входната врата, пред нея стояло красиво розово пиано. А като отворила капака му, вътре имало билет за шоу за таланти. Тя разбрала, че и жабката и рибката са изпълнили желанията й. Алекс много се зарадвала.

Магдалена Христова Христов, 3. „а“ клас

Следете за още добри практики за развитие на детското четене от учителите и библиотекарите в раздел “Добри практики” в “Зона родители”. Ако и вие искате да ни разкажете интересни практики за насърчаване на четенето от вашата библиотека или училище, не се колебайте да ни пишете на мейл editors@detskiknigi.com.