„Всяко сърце е врата“ към мечтан свят

Името на американската писателка Шонин Макгуайър редовно се появява във форумите за фентъзи и фантастика, което е съвсем логично при броя на издадените й книги – близо 50. Тази година романът й Middlegame спечели наградата „Локус“ за най-добър фентъзи роман и беше финалист в същата категория на наградите „Хюго“.

Ясно е защо не се колебах дълго преди да отделя няколко часа на новелата Down among the sticks and bones („Долу сред вейки и кости“). Историята ми се стори странна, зловеща, но изкусно замислена, вълнуваща и пълна с поводи за размисъл. На последната софийска Алея на книгата разбрах, че тя е втора книга от поредицата „Своенравните деца“, а първата вече е издадена на български. Незабавно се сдобих с „Всяко сърце е врата“ от щанда на изд. „Кръг“ и се прибрах да я чета.

Информацията на последна корица определя книгата като портално фентъзи – термин, който срещах за първи път. В тази графа явно попадат всички книги, чиито герои по собствено желание или не се озовават в други светове, след като преминават през някакъв вид портал (гардероб, заешка дупка, четени на глас книги или каквото друго хрумне на писателя). По този критерий „Всяко сърце е врата“ е 100% портално фентъзи.

Всички обитатели на Дома за своенравни деца на Елинор Уест са попадали в друг свят. Порталите им са били разнообразни – врата някъде из къщата, дървен сандък с вехтории на тавана и подобни. Световете, в които попадат, също са различни – пълен спектър от Безсмислица до Логика, но винаги са мечтания свят за всяко от децата.

Проблемът на всички тях е, че в някакъв момент идеалният им свят ги изхвърля обратно в реалността. А там те се чувстват не на място и посвещават живота си на опити да се върнат обратно. Разбираемо, това поведение притеснява близките им, които се опитват да ги „излекуват“. Неистовото желание на пребивавалите в друг свят деца да се върнат обратно в него се подклажда и от неспособността или нежеланието на възрастните да приемат това, в което се превръщат децата им и опитите им да ги напъхат в общоприетите социални рамки.

По тези причини такива деца попадат в Дома на Елинор. Една от тях е и Нанси Уитман, която се превръща в нашия водач из затворената общност на своенравните деца. Самата Елинор Уест също е живяла в друг свят, но за разлика от всички останали може по собствена воля да се връща там. Докато всички се опитват всячески да открият повторно вратите към любимите си светове, някой започва да убива обитателите на Дома. Нанси и новите й познати Кейд и близначките Джак и Джил се заемат да разкрият убиеца и мотивите му. А отговорът едва ли ще ви допадне.

„Всяко сърце е врата“ е книга за търсенето на отговори на въпроси като „Кой съм аз?“ и „Какво е моето място в света?“. Идеята на Макгуайър не претендира за свръхоригиналност, но е разработена с вещина и очарователно зловещ оттенък. Вплитането и на криминална загадка допълнително приковава читателския интерес.

На мен ми хареса и отношението на писателката към персонажите й. Тя сякаш не изпитва и грам съчувствие към тях и в никакъв случай не желае да им предложи помощ под формата на щипка късмет. Защото макар светът, в който си попаднал да е идеалният за теб, това съвсем не означава, че там ще ти е лесно, всичко ще ти се получава без усилие или няма да ти се налага да правиш жертви и компромиси.

Романът е интригуващ, провокативен, мрачен и на моменти жесток. Ако не се чувствате удобно да бъдете провокирани от герои с нетрадиционна сексуална ориентация, също не се захващайте с книгата. Описанията на по-кървави сцени и някои откровени и безцеремонни разговори между персонажите, правят книгата подходяща за тийнейджъри над 14 години.

Преводач е Майре Буюклиева, а корицата е дело на Стоян Атанасов от Kontur Creative.

Добрата новина е, че изд. „Кръг“ работят по издаване на цялата поредица, така че скоро очакваме „Долу сред вейки и кости“, която разказва предисторията на Джак и Джил.

Купете книгата от Ozone.bg с код DK19.

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.