Дори тежестта на Вселената не е непосилна, когато е споделена

След „Всички наши места” (изд. „Ентусиаст”) исках да прочета и останалите романи на Дженифър Нивън. Хареса ми начинът, по който пише, впечатли ме умението й да създава интересни герои, които много лесно ти влизат под кожата и фактът, че не се страхува да говори за теми табу, които са общочовешки и важни, независимо на каква възраст си. 

Във „Вселената на раменете ми” (изд. „Ентусиаст”) основните темите привидно са две, но както в повечето важни истории, с всяка глава откриваме, че истината е много по-дълбока. Оказва се, че както героите, така и сюжетът не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед.

Главните герои в книгата са Либи Страут – „най-дебелата тинейджърка в Америка” и Джак Маслин – популярният, наперен самохвалко, харесван от всички. Но това е само върхът на айсберга. По-важно е всичко онова, което не се вижда на повърхността… Либи е загубила майка си, загубила е част от себе си и започва да запълва тази празнота с храна, което в един момент застрашава живота й. Джак страда от рядка болест – не може да разпознава лица. Най-близките му приятели, собственото му семейство са напълно непознати за него и това е тайна, която дълги години не е споделял с никого. 

Историята на Либи и Джак увлича бързо читателя и го изправя пред много въпроси: Защо хората правят лош и неща и причиняват злини на другите? Кои сме ние, когато свалим маската и разкрием страховете и слабостите си? Можем ли да бъдем себе си в един свят, който толкова лесно лепи етикети и раздава присъди?

Както в „Бухтичка” и тук имаме героиня, която се опитва да докаже, че е повече от това, което се вижда на пръв поглед, която предизвиква стереотипите и ни учи да обичаме себе си. Подобно на „Всички наши места” и тук откриваме темата за важността да се говори за проблемите, да се доверяваме на близките си, да разкриваме чувствата си и да прощаваме.

Не липсват и познатите ни янг адълт клишета – героиня аутсайдер, в която „неочаквано“ (и бързо) се влюбва нейният красив, популярен съученик и двамата постепенно се променят благодарение на новооткритата си любов. Склонна съм обаче да простя това на Нивън, заради всички други прекрасни моменти в книгата. 

Болестта на Джак го кара да обръща повече внимание на всеки един човек, да преоткрива семейството и приятелите си ежедневно, детайл по детайл и така да ги опознава по-дълбоко. От своя страна историята на Либи ни учи, че никой не може да те заключи без твое позволение и ни доказва, че когато се оставим да бъдем истински видяни и смело се впуснем във вихъра на живота, може да бъдем безкрайно щастливи.

Няма да ви лъжа, във „Вселената на раменете ми” има много замислящи и тъжни моменти. Но, всяка трудност, през която героите преминават, им дава ценни уроци и им помага да открият силата, за да продължат напред. Докато накрая осъзнаят, че дори да се наложи да носиш цялата Вселена на раменете си, бремето не е непосилно, когато го споделиш.

Книгата е номинирана в наградата „Бисерче вълшебно“ 2017.

Автор: Цветомила Димитрова