Юношеският роман „Принцът на мъглата” (изд. Изток-Запад) слага началото на писателската кариера на Карлос Руис Сафон и той e вторият юношески роман след “Марина”, с който застава пред младите български читатели.
Сюжетът не е изненадващ: Макс и семейството му се преместват в малко крайбрежно градче където той открива изоставена градина със странни статуи, сприятелява се с Роланд, научава стара история за чудовищна буря, корабокрушение и среща демоничен злодей. Очаквано добрите герои са трагично обречени и с минимални шансове за успех срещу силите на злото. Всъщност Сафон въздейства най-силно не с фабулата, а с изгражданата атмосфера – зловеща, мъглива и постепенно нагнетявана до финала.
„Принцът на мъглата” разкрива на Макс, Роланд, Алисия и подрастващите читатели основна истина за света: за да получиш нещо, трябва да дадеш друго нещо. С житейския опит идва и преценката дали цената, която трябва да платиш за желанието си, е справедлива. Точно това познание ще придобият по трудния начин Макс и сестра му Алисия и ще установят, че голяма част от детството е вече зад гърба им. За щастие читателите могат направо да се възползват от техния опит, но кой от нас го прави?
Ако търсите и очаквате особена задълбоченост в този първи роман на испанеца, няма да ги намерите, а и мисля, че не е необходимо. Романът все пак е юношески и дори като обем няма възможност за по-прецизно разгръщане на персонажите. Те не са толкова задълбочено обрисувани, но всички останали отличителни черти на Сафонското писане са тук – динамичен сюжет, интригуваща загадка, драматични обрати, зловеща обстановка и задължителната любовна история.
Силата на романа идва от въображението на Сафон и умението му да заплете интрига и ефектно да развърже възела, докато майсторски обрисува характерна атмосфера само с няколко изречения. В крайна сметка харесах „Принцът на мъглата” с единствената уговорка, че смятам свръхестествените елементи за излишни. Честно, не смятате ли, че злото и така е достатъчно въздействащо и няма нужда от патерицата на свръхестественото?
Още едно ревю за книгата от Вал Стоева.
