Валентин Попов: “Детските книги бяха винаги до мен”

Валентин Попов е роден през 1979 г. в град Плевен. Завършва специалността Специална педагогика, която практикува известно време. Пише от 17-годишен по най-различни теми, автор е на книгата „Нощта срещу ноември”, която излиза от печат април 2014 година. В момента работи в сферата на туризма и подготвя следващ сборник с разкази. От малък е заобиколен с книги, които винаги чете на подходящ музикален фон. Израства с приказките на Х. К. Андерсен, Братя Грим, Николай Райнов и много други. По-късно към тях прибавя историите за индианци и бледолики, за пирати, а впоследствие се увлича от книги в различни жанрове – фантастични, криминални, трилъри, хоръри и др. Баща е на малката Михаела, която в момента е на година и половина. Обича да пътува из забравените крайчета на родината и из планините.

Обичаше ли да четеш като малък?

Разбира се, детските книги бяха винаги до мен, най-вече с приказките. На село дори повече четях, отколкото тичах по поляните. Имаше едно издание „Приказки от цял свят” на Богомил Райнов – любима ми беше, както и на Николай Райнов „Български приказки” –  отново страхотно издание, с дебели корици, голям формат, цветно и магьосническо. После дойде ред на приключенските романи – Жул Верн, Карл Майн, Зейн Грей, Емилио Салгари и т.н.

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Единият беше известният Емил от Льонеберя, другият  Ботушко от „Звездата на Ботушко”, а третият Роня – дъщерята на разбойника. Сещам се и за „Лъвицата Елза”, както и за „Черния красавец” – една приказна и тъжна история.

Наказвали ли са те заради книга?

Не. Пазел съм си книгите повече, отколкото пазех себе си.

Баща ти четеше ли ти?

Да. Той ми даде и основните насоки в литературата. И до днес винаги има около себе си по няколко книги. Когато излизахме, ми разказваше за някоя книга, която после като се прибера да пожелая да прочета.

А ти четеш ли на детето/децата си и ако да – колко често?

Да. Въпреки че дъщеря ми е много малка, четем бебешки книжки всяка вечер. Тя обича сама да си ги „чете”, но и взема книжка, идва и сяда в мен, за да я прочетем заедно.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

Малко по-малко от годинка.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Да.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Засега към бебешките книжки, които са с повече картинки и малко текст. Вече имаме и „Лъжливото овчарче” и „Трите прасенца”, които са със значително повече текст. В бъдеще ще наблегна на класическите приказки, тези, които сме чели като деца и аз, и майка ѝ.

При подбора на книги за четене на детето/децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

От моето детство. Човек така се връща и в своите невинни години. Един ден, когато порасне голяма, сама ще избере кое ѝ е интересно и кое не. Смятам, че основата, която трябва да се положи зависи от родителя.

“За” или “против” класическите приказки и защо?

Определено „за”. Самото име „класически” дава отговора. Това са непреходни приказки, невероятен фантазен свят, пълен с положителни и отрицателни герои и поука. Поуките в приказките са важни за формиране на пълноценни членове на обществото с морал и ценности.

Имате ли специални читателски ритуали с детето ти?

Не, когато има желание, което е почти винаги, сядаме на фотьойла и разтваряме страниците.

Какъв слушател е детето ти?

Добър, който се вживява емоционално.

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 

Все още е рано, но предполагам, че в бъдеще няма да е достатъчно често, защото библиотеките трябва да се променят и да станат по-гостоприемни и приятни места. Има доста книжарници, които са уютни и предлагат четения, а и вкъщи имаме достатъчно книги, които лавинообразно се увеличават.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Това е една от основните роли на бащите: да дадат насока на търсенията на чистия детски ум, да подпомогнат в първоначалния избор на книги, да създадат интерес към добре разказаната история.

Не пропускайте да научите за читателските навици и ритуали и на другите четящи бащи тук.

Ако познавате четящи татковци, които искат да се включат в нашата рубрика “Как четат бащите?”, непременно ни пишете на мейл: editors@detskiknigi.com. Рубриката е в подкрепа на кампанията “Да бъдеш баща” на Асоциация “Родители”.