Възмездие за злобния Огромен крокодил
Книгите на Роалд Дал безспорно печелят първите места в сърцата на нашия екип. Харесват ни пиперливите му шеги, колоритните герои и историите, от които косите на родителите понякога настръхват, а децата се забавляват искрено. Приказник № 1 е обичан навсякъде по света, а рожденият му ден – 13 септември – традиционно се чества от любителите на книгите му като Световен ден на Роалд Дал.
В навечерието на 98-мата година от рождението на гениалния разказвач, на български език излезе книгата „Огромният крокодил“ (изд. „Ентусиаст“). Тя е много по-различна от останалите издания, които познаваме, защото е Огромна по формат и е пълна с Пъстрите илюстрации на Куентин Блейк. Единствената прилика с останалите творби на Дал е същото прекрасно чувство за хумор, забавляващо децата в най-висша степен.
Огромният крокодил живее в най-голямата, най-калната и най-кафявата река в цяла Африка. За разлика от събратята си той обича да си похапва дебелички сочни дечица и всячески се стреми да се докопа до някое от тях. Макар и доста глупава, коварната твар подготвя пъклен план, чрез който иска да улови не едно, а две, три или дори повече деца и да ги превърне във вкусен обяд.
В Африка обаче живеят и познатите ни герои от книгата „Семейство Тъпашки“ – маймунката Мъгъл-Умп, птицата Роли-Поли, както и носорогът Хъмпи-Ръмпи и слонът Хоботчо – типични обитатели на топлия континент. В похода си към града, където живеят сочните, дебели, вкусни деца, Огромният крокодил среща всички изброени животни и им разказва самодоволно за пъкления си план…
Странни кокосови палми, назъбени дъски за люлка и една въртележка влизат в коварните хитрини на крокодила. Но няма как Роалд Дал да не остане верен на себе си и да покаже на малките читатели какво се случва с наистина гадните, отвратителни и злобни твари като Огромния крокодил. Отмъщението на животните е епично и вярвам, че малки и големи ще се смеят със задоволство в края на книгата!
Различното в „Огромният крокодил“ е по-големият формат на книжката. Трудно ще си я пъхнете в чантата, но пък за по-малките читатели ще е приятно да държат в ръцете си по-тънка книга с по-големи страници. Освен това пълноцветните илюстрации на Куентин Блейк определено биха изгубили част от очарованието си, ако бяха поместени в обичайния за поредицата размер на страниците. Да, илюстрациите! Брилянтни, както винаги, носещи почерка на Блейк и толкова подходящо допълващи текста, че сякаш разказват отделни истории, в които да се гмурнеш и да си доразвиеш сам. Страниците в книжката не са номерирани и затова не мога да ви ориентирам къде ще откриете най-любимата ми картинка, затова си позволявам да я споделя с вас в снимка.
Не пропускайте да попълните колекцията си от книги на мистър Дал и ако сте позабравили някоя от историите, припомнете си ревютата ни: „Матилда“, „Чарли и шоколадовата фабрика“, „Чарли и големият стъклен асансьор“, „Фантастичният г-н Фокс“, „Вещиците“, „Семейство Тъпашки“, „Жирафът, пеликанът и аз“, „Вълшебният пръст“, „Джеймс и гигантската праскова“, „Костенурке, костенурке“, „Г.Д.В.“, „Дани – шампион на света“!
