В страната на рицарите: „Песен за Роланд“

Честно казано, не вярвах, че сред всички фентъзи поредици и съвременни истории, които чета, ще се намери книга със средновековна тематика, която да ме остави без дъх. Австрийката Аугусте Лехнер успя да ме опровергае със своята „Песен за Роланд“ (изд. „Емас“).

Сагата започва в една тъмна нощ, в която сестрата на Карл Велики – Берхта, напуска бащиния замък, за да заживее в малка колиба със своя любим – рицарят Милон. Бременната Берхта очаква и своето първо дете – племенник на краля. За съжаление, не всичко в живота става така, както ни се иска и смъртта покосява рицаря Милон (превърнал се в дървосекач) в разцвета на силите му. Нищо друго не остава за Берхта, освен да се върне към живота, полагащ й се по право и да осигури на младия си син Роланд достоен живот.

Докато расте, красивият младеж печели и верни приятели, и опасни врагове. Намира чистата любов, помирява отколешни врагове и неусетно се превръща в любим помощник на силния си чичо Карл Велики. Завистта обаче не знае покой и съдбата на момчето е предрешена…

Началото на края на Франкската империя започва със заговора на мавърския крал Марсилио, завладял Сарагоса и с опасния предател в двора на Карл Велики. Понякога искреността погубва, а дори най-здравото приятелство не е в състояние да победи силата на омразата. И ако разбереш, че постъпката ти е довела до гибел, може би ще е прекалено късно да спреш хода на историята и да се покаеш.

„Песен за Роланд“ е изтъкана от истински човешки чувства и пълнокръвни персонажи. В нея няма да откриете сълзлива приказка, а истинска бойна песен с рицарски сблъсъци, със зов за справедливост и с вик срещу предателството. Аугусте Лехнер умело е успяла да адаптира за съвременните деца моментите на жестокост, но същевременно е запазила и последната капчица очарование на средновековната рицарска история.

Не мога да подмина с лека ръка и прекрасния превод на проф. Борис Парашкевов, без който в словата на „Песен за Роланд“ едва ли мечът на Роланд би звънтял силно, а рогът Олифант – така ясно. Илюстрациите на Пламена Тодорова също допълват текста по чудесен начин и единственото, което можете да направите е следното: отделете си два часа и се потопете в историята за племенника на Карл Велики. Едно е гарантирано – двата часа ще изтекат неусетно, а след тази история размитите граници на приятелство, предателство, любов, омраза и справедливост ще станат ясни като бял ден!

Не пропускайте и ревюто на Лора за книгата.

Автор: Вал Стоева