„Уважение“ през погледа на Иванка Могилска

„Уважение“ (изд. „Жанет 45“) е наръчник за „Всичко, което едно момче трябва да знае за секса, любовта и взаимността“. Книгата е дело на шведския преподавател по сексуално образование Инти Чавес Перес и излиза на български език с превода на Анелия Петрунова.

Сред първите ú читатели у нас е Иванка Могилска – писател, поет, копирайтинг консултант и автор на блога за начинаещи фрийлансъри „Свободна практика“. С нейно съгласие публикуваме отзива ѝ, за да подпомогнем навигацията на юношите и загрижените за тях възрастни из необятната тема за човешките взаимоотношения.

Прочетох тази книга като майка на момче, на което един ден ще трябва да подам скромна, ориентировъчна карта за шантавото и толкова основополагащо за смислен живот пътуване в света на секса, любовта и взаимността. И мога да кажа, че тя ще ми свърши чудесна работа.

Ето какво ми хареса:

• Тонът

Неособено емоционален, разумен, приятелски. Тази книга не налага мнение, а споделя с читателя основни положения.

• Изчерпателността

Вътре има куп теми, които вероятно ще вълнуват моя син, но аз изобщо не бих се сетила за тях. Може би, защото съм забравила, че са ме вълнували, може би, защото съм от противоположния пол. Това не е от особено значение. Важно е, че книгата подсеща мен какво да можем да обсъдим и дава директни отговори на горещи момчешки въпроси.

• Основите, на които стъпва целият…разказ

„Всичко е позволено, докато се харесва и на двамата партньори“. „Не се съгласявай да правиш – в леглото и във връзката – неща, които са против принципите и природата ти.“ „Говорете си – с разговор може да се реши почти всеки проблем. Или поне да намалите негативните емоции.“ Това са си основни принципи за пълноценни отношения през целия живот, не само в тийнейджърска възраст.

• Упражненията

Както казах, това си е наръчник/учебник. Просто на тийновете няма да им е скучен, защото темата им е важна. След всяка глава има упражнения, които момчето да изпълни само или с партньора си. Идеята ми се вижда чудесна. И без това ще експериментират, поне да се сетят откъде да почнат, за да им е добре.

Ето какво не ми се понрави или ми се струва, че трябва да е повод за допълнителни разговори между дете и родител:

• Някои твърдения ме учудиха

Например категоричното обяснение, че хименът не съществува. Да, при някои момичета може да го няма, при други го има. Категоричността, с която се отрича, ме подразни и ме накара да чета нататък с едно наум.

• Обясненията за спешната контрацепция също ме смутиха

Като чете, човек остава с впечатлението, че тези хапчета не са проблем и може да се пият често-често. На мен ми се струва важно да се каже какво всъщност правят те с тялото на момичето и защо не е добра идея да се прибягва често до тях. Нали идеята е хлапетата да бъдат по-отговорни към своето тяло и тялото на другия.

• Неколкократните вметвания, че момичетата се притесняват да са по-активни в леглото или да са по-предизвикателни в училище/на улицата, защото ще ги помислят за курви.

Сега, това е чисто субективно вероятно, на мен тази дума не ми е нито в мисленето, нито в речника… Но…струва ми се доста преувеличено. Има и упражнение, с което да насърчиш партньорката си да е по-смела в леглото и да не се притеснява, че ще я помислиш за курва. Самото упражнение си е супер. Да, има момичета, които са по-плахи, но защо е това допълнително обяснение, което може да е и абсолютно невярно?

Предполагам, че колкото читатели, толкова и недоволни от това-онова в съдържанието ще има. Важното е, че като цяло книгата е супер полезна за родители и техните попораснали момчета. Дава отговори. Поставя въпроси. Успокоява. Осигурява най-добрата отправна точка за всяко пътуване в света на взаимоотношенията – уважението към себе си и към другия.

Оглеждате се за още предложения по темата? Разгледайте и статията „Да отговорим на непопитаното“.