Тук, в истинския свят все още има надежда
Историята на лисичето и неговото момче в „Пакс“ докосна сърцата на екипа ни и с удоволствие очаквахме следващата книга на Сара Пенипакър.
„Тук, в истинския свят“ (изд. Лабиринт) разказва историята на 11-годишния Уеър. Необщителен, затворен и мечтателен, той ненавижда шумните места и занимания. Негова противоположност са родителите му – и двамата много общителни и организирани. Уеър съзнава, че не е детето, за което са мечтали, но опитите му да бъде „нормално“ дете непрекъснато се провалят. Желанието му е да се „прероди“ в подходящото за тях дете.
Уеър е записан цяло лято да ходи на целодневни занимания в местния детски център, докато родителите му работят двойни смени, за да купят къщата, в която живеят. Опитите да им обясни, че е по-добре да си остане у дома, удрят на камък. Опцията да отиде при баба си не е възможна, след като се налага смяна на тазобедрените й стави.
Така Уеър се оказва принуден да търси спасение в парцела с изоставената и полуразрушена църква в съседство с Центъра. Там момчето дава воля на въображението си и се заема със строежа на крепост и рицарски живот в своя измислен свят.
Центърът обаче е убежище и за Джолийн – дръпната особнячка с мания по градинарството, по-конкретно отглеждането на папая. В тяхната история скоро се преплита и тази на Ашли, чиято мисия пък е спасяването на прелетните птици.
Общуването между Уеър и Джолийн започва като между конкуренти, но постепенно двамата успяват да се договорят за съвместно ползване на парцела и дори развиват приятелски отношения. Появата на Ашли и заплахата за продажба на изоставения парцел, ги изправя пред почти непреодолими предизвикателства. Но и създава отлична възможност да се превърнат в екип и да преследват общи цели.
В голяма част от времето „Тук, в истинския свят“ създава усещането за определена обреченост и отритнатост на героите, но в края Пенипакър успява да постигне оптимистично усещане. Истинският свят може и да е несправедлив и жесток, както Джолийн обича да припомня на Уеър, но всеки от нас може да си избере цел, да следва свой рицарски кодекс, да води битки с несправедливостите и дори да печели малки победи.
Безспорно Сара Пенипакър има свой писателски подход, който се отличава с по-бавен и почти безсъбитиен сюжет. Акцентът в книгите й са мислите, преживяванията и развитието на персонажите. В „Тук, в истинския свят“ те не са обичайните супергерои с магически сили, които безотказно громят злите сили. Напротив, те са необщителни, колебливи или прикриват несигурността си с намахана агресивност. А това показва единствено, че геройството има различни и не толкова бляскави проявления в обикновения живот.
Този неин подход може и да не звучи особено привлекателен за неопитните или немотивирани читатели, но в действителност гарантира особена „заразност“ на романа. Дълго след последната страница неволно се връщаш към мотивите и постъпките на Уеър, Джолийн и Ашли, стискаш им палци и се радваш на успехите им.
Всичко това прави „Тук, в истинския свят“ стойностно четиво подходящо за по-уверени и упорити читатели (над 11 години), които не се мотивират единствено от динамичното действие, но и от преживяванията и развитието на персонажите. Романът е идеален за обсъждане в читателски клубове и групи поради разнообразието от теми, ситуации и емоции.
„Тук, в истинския свят“ докосва и възрастните, дали си труд да я прочетат. Като родители искаме децата ни да са щастливи и успели, но често забравяме, че това, което прави нас щастливи, не прави децата ни такива.
Корицата отново е дело на Джон Класен, както и симпатичните детайли в началото на всяка глава. Прекрасният превод е на Лидия Шведова.
Вземете книгата с код DK19 от
Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.