„Целувка за Ана“ – незахаросана тийн любовна история

За да бъда напълно откровена, преди да започна да чета „Целувка за Ана“ (изд. Егмонт) на Стефани Пъркинс бях доста предубена (вече не помня защо). Може би, тъй като в последно време имах чувството, че всяка подобна книга (тийн любовна история), която захванех, ми е вече позната, знаех как ще свърши и поради тази причина я избягвах. Книгата на Стефани Пъркинс обаче ме грабна още с първата страница и вече знаех, че няма да ми позволи да се наспя и не ме интересуваше, че на следващия ден съм на училище.

Моментът, в който за първи път се заплених от историята беше, когато прочетох, че Ана не иска да учи в Париж. За бога, кое нормално момиче не иска да учи в града на любовта? Разбира се, появата на пленителния Етиен Сен Клер също оказа своето влияние.

За разлика от повечето YA книги историята тук не се вписва във вече превърналата се в клише драма за срещата на доброто момиче и лошото момче, които се мразят в началото. Мотивът, който Стефъни Пъркинс избира, ми допадна много, заради много по-реалистичното звучене. Дори само като се замислите колко много хора изживяват вътрешно това, което изживяват Ана и Етиен, макар и не в Париж, ще разберете какво имам предвид.

Считам за предимство, че историята не е захаросана и блудкава. „Целувка за Ана“ те държи в напрежение през цялото време, като едновременно с това звучи много убедително и дори за миг не те кара да се съмняваш в тежестта на представената реалност. Прочетох книгата за около 2 часа и не съжалявам за отделеното време. От отдавна не ми се беше случвало да плача на книга, но ето че Стефъни Пъркинс успя да го предизвика. Дълго след като прочетох и последната страница на романа не можех да погледна друго четиво. От този книжен застой успя да ме изтръгне единствено „Звезди за Лола“, с което успя да предизвика в мен следващия такъв.

Автор: Ива Иванова