Трябва да уважаваме правото на децата да избират какво искат да четат
Дав Пилки е познат на българските читатели като автор на поредицата за деца „Приключенията на Капитан Гащи”. През 2013 г. тя е обявена за най-оспорваната книга в САЩ, изпреварвайки „50 нюанса сиво”. В статия за The Huffington Post Пилки споделя защо трябва да оставим децата да четат книги, които ги забавляват, дори когато смятаме избора им за не особено качествен. Предлагаме ви неговото мнение с известни съкращения:
„За да няма недоразумения, искам да подчертая, че в моите книги няма секс, ругатни, голотии, наркотици и изобразено насилие (поне не такова, което да не откривате в комикса „Супермен” от 50-те). За какво тогава е целият този шум? Въпросът се свежда до простия факт, че дадена книга не е подходяща за всеки читател. Има възрастни, които не се забавляват на същите неща като децата и затова се опитват да ги унищожат. Всички познаваме такива хора, нали?
Наскоро малко момче ми разказа, че учителката го чула да се киска докато чете „Капитан Гащи” в училище. Тя изтръгнала книгата от ръцете му, след като видяла корицата, и казала, че не допуска четенето на такива боклуци в класната стая. По-късно, по време на обяда, момчето видяло същата учителка да чете книгата (каква идея!) и да се смее на висок глас. Когато се приближило и я заговорило, тя му я върнала и се извинила. Учителката направила прибързано заключение въз основа на корицата и заглавието, а в опита си да отклони ученика към „истинската” литература, почти го отказала от четенето изобщо.
С поредицата за Капитан Гащи целя да накарам децата да се смеят и да им създам положително преживяване при четенето (особено на неохотните читатели) в критичен за развитието им момент (възрастта от 7 до 10 години). Децата на тази възраст, които мразят да четат, са сериозно застрашени да се превърнат във функционално неграмотни възрастни. Затова има ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ когато детето си изгради връзка с определена книга, дори ако ние възрастните не я ценим.
Трябва да уважаваме правото на децата да избират какво искат да четат. Тези от тях, които се забавляват четейки, си изграждат умствена връзка, че четенето е стойностно и си струва. Точно тя превръща обикновените деца в читатели за цял живот.
По време на скорошно турне една майка ми благодари за книгите за капитан Гащи, защото единствено те карали сина й да се смее след смъртта на баща му. Тази случка ми напомни за много други, разказани ми от родители, в които единствено глупавите ми книги са предизвиквали смях в най-трудните моменти от живота на децата им.
Аз лично бих се съсредоточил върху подобни случаи, отколкото върху шепата оспорващи индивиди, които искат да отнемат правото на избор на децата ни.”
Превод и адаптация: Лора Филипова