Трима български творци са номинирани за Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“
Стела Драйс, Ясен Гюзелев и Люба Халева са тримата български художници, които ще се борят за престижната награда на името на Астрид Линдгрен през 2024 г.
На 19 октомври 2023 г. журито от Шведския съвет по изкуствата представи списъка с номинираните писатели, илюстратори и организации за 2024 година. В него намират място 245 кандидати от 68 държави.
Сред номинираните има 66 нови имена, а едно от тях е A Book A Day – партньорска организация на Фондация „Детски книги“, която развива дейността си в САЩ.
„Щастливи сме да видим толкова много нови имена в списъка, както и имена от много повече държави, в сравнение с миналата година. Децата и младите хора имат нужда от достъп до литература, която им предоставя перспективи към света и различните култури. За онези, които искат да открият нови автори и илюстратори или да придобият поглед върху литературата за деца в международен план, списъкът с номинациите е фантастична отправна точка“, казва председателят на журито Буел Вестин.
Пълният списък с претендентите за Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен“ може да бъде видян тук. Лауреатът ще стане известен на 9 април 2024 г.
Сред кандидатите за наградата се открояват и имената на творци, познати на българската публика:
- Карл Кнот („Вещицата фея“, изд. „Лабиринт“)
- Джон Класен („Къде ми е шапката?“, изд. „Рибка“ / „Пакс“, изд. „Лабиринт“)
- Бардур Оскаршон („Плоският заек“ и „Битката за хубавата трева“, изд. „Дамян Яков“)
- Сири Колу („Ние, Разбойникови“, изд. „Персей“)
- Мария Турчаниноф („Мареси“, изд. Изида“)
- Тимоте дьо Фомбел („Тоби“, изд. „ЕМАС“)
- Андреас Щайнхьофел („Рико, Оскар и призрачните сенки“, изд. „ЕМАС“)
- Кястутис Каспаравичус („Ягодов ден“, изд. „Гея-Либрис“)
- Габриел Пачеко („Красавицата и Звяра“, изд. „Лабиринт“)
- Тонке Драхт („Писмото за краля“, изд. „ЕМАС“)
- Арне Свинген („Балада за един счупен нос“, изд. „ЕМАС“)
- Йойвин Туршетер („Ина Синя“/“Яв Кафяв“/“Ерлен Черен“, изд. „Фют“)
- Андре Летрия („Море“, изд. „Дакелче“)
- Любивое Ршумович („Кралство Заувари“, изд. „ЕМАС“)
- Свен Нордквист (поредицата за Петсън и Финдъс, изд. „Фют“)
- Катя Алвес (поредица „Клубът на мъфините“, изд. „ФЮТ“)
- Иван Андрусяк („28 дни от живота на Катерицата“, изд. „Изида“)
- Куентин Блейк (книгите на Роалд Дал, изд. „Ентусиаст“)
- Лорън Чайлд („Руби Редфорд“, изд. „Ентусиаст“)
- Джулия Доналдсън
- Нийл Геймън
- Алис Осман („Сърцебиене“, изд. „Ориндж Букс“)
- Катрин Ръндъл („Изследователят“ и др., изд. „Таралеж“)
Освен писатели, поети и художници, за престижната награда могат да се състезават и организации, отдадени на работата по отглеждане на читатели. Сред номинираните и тази година е Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен – съставител на престижния каталог White Ravens.
В списъка са и Diavazontas Megalono – партньорската организация на Фондация „Детски книги“ от Гърция, част от европейската мрежа за грамотност EURead.
Възпоменателната награда „Астрид Линдгрен” е учредена от правителството на Швеция през 2002 г. и е най-голямата в областта на детско-юношеската литература. Жури от експерти избира лауреата/лауреатите сред кандидатурите, номинирани от институции и организации от цял свят. Връчва се от Шведския съвет по изкуствата, а отличеният получава 5 млн. шведски крони (около 570 000 евро). Сред досегашните носители са Шон Тан, Хюс Кайер, Морис Сендак, Кристине Ньостлингер, Катрин Патерсън, Лори Андерсен.
Номинациите от българска страна се правят от Фондация „Детски книги“. Организацията бе избрана за номиниращ орган за България в края на 2015 година, когато излъчи и първите успешни български номинации за „Астрид Линдгрен“ (2017) – писателката Юлия Спиридонова и художникът Любен Зидаров. Сред българските претенденти за наградата през годините са още Виктор Самуилов, Мая Дългъчева, Капка Кънева.