Три приказки от Умберто Еко

Умберто Еко безспорно е впечатляваща личност и изключителен ерудит. Освен книгите за възрастни, между 1966 г. и 1992 г. той написва три приказки за деца, илюстрирани от Еудженио Карми, които се появяват в общ сборник през 2015 г.

За пръв път „Три приказки“ излизат и на български език с логото на изд. „Лист“ и в брилянтния превод на Нева Мичева.

Бомбата и генералът

Приказката проследява надпреварата в ядреното въоръжаване по време на Студената война. Със своето майсторство Еко поднася на децата информация за атомите, от които е изградено всичко, но и за безумията на хората, които са готови да разцепват атомите, за да разрушат света.

Главни герои в приказката са бомбите, чиито атоми се скриват в мазето, за да не бъдат взривени и генералът, който изпитва неистова страст към трупането на бомби на тавана. Докато обсебените от войната възрастни бързат да си спретнат война, бомбите решават да се опълчат, защото съзнават безумството на разрушението.

„Затова атомите

решили да се опълчат не генерала.

Една нощ,

без да вдигат шум,

полекичка се изнизали

от бомбите и се скрили в мазето.“

Гледната точка, от която Еко подканва читателя да види ситуацията, допълнително засилва усещането за липса на смисъл в действията на военните. С великолепно чувство за хумор и изключителна вяра в разума на читателите, писателят оставя на тях да решат чия страна ще вземат.

Тримата космонавти

Втората приказка е посветена на желанието на хората да летят в Космоса, да стъпят на Марс и да изпреварят другите в своите постижения. Подобно на приказката за бомбата, и тук Еко насочва вниманието на читателите към безумието в космическата надпревара.

Хората имат желание да достигнат до Марс и полагат неимоверни усилия да се справят с предизвикателството: изстрелват спътници, ракети, изпращат куче в открития Космос. Накрая се намират и смелчаци, които искат да станат космонавти. (Особено симпатична е илюстрацията с добре познатата от учебниците снимка на Юрий Гагарин, която децата също би трябвало да са срещали.)

В един хубав ден от Земята излитат три ракети – американска, руска и китайска. Тримата космонавти са мнителни един към друг, защото пеят различно и говорят различно.

Когато достигат до Марс и виждат Земята, тримата изпитват една и съща тъга, и всеки вика майка си. А мама на техните езици звучи почти еднакво…

Появата на марсианец обединява интересите на американеца, китаеца и руснака срещу непознатото същество.

„Земните жители били убедени, че

щом някой е грозен, навярно е и лош.“

Финалът е трогателен, а посланията на Умберто Еко отекват силно в ума:

„това, че две същества са различни,

не значи, че трябва да враждуват.“

Приказказа подканва малките читатели да бъдат толерантни, защото за възрастните може и да е късно да се променят, но бъдещето е в ръцете на децата.

Гномите от Гну

И третата приказка, „Гномите от Гну“, поднася важни теми в характерния за писателя стил. Един император желае да завладее нови територии, но всичко вече е завладяно. Затова изпраща Галактическия изследовател (ГИ на галено) да му намери някоя „обитаема планетка“.

ГИ попада на планетата Гну, на която живеят гномите и се наслаждават на бистри реки, тучни долини, миловидни животинки и пъстроцветни риби. Изследователят обявява на гномите, че ги е открил и им дава човешката цивилизация даром.

Гномите пожелават да видят какво получават като подарък и с помощта на мегагалактически мегателескоп най-напред виждат смога над голям град. После забелязват петролни разливи в морето (и не само), отпадъците в природата. Особено впечатляващ е погледът към хитроумните изобретения – автомобилите.

Предложението на гномите към ГИ със сигурност ще предизвика смях у децата, но ще остави горчив привкус у възрастните. Все пак Умберто Еко дава надежда на читателите, че има шанс и сами да оправим нещата – оптимистичен завършек, който подтиква към действия.

За книгата

„Три приказки“ е създадена в характерния за Умберто Еко стил – прям, с тънко чувство за хумор, което хем те кара да се смееш, хем оставя едно усещане, че има доста работа за вършене. Историите са поднесени уж за деца, но говорят ясно на възрастните и им дават идеи за работа и разговори.

И трите приказки позволяват родителите да разкажат на децата за войната, за ядреното въоръжаване, за космическата надпревара и заедно с тях да изследват причините. А те често се коренят в желанието да се състезаваме, да доказваме, че сме по-велики и по-добри. Егоистичните стремежи естествено водят до разрушения, а чрез своите истории Еко позволява на децата да видят голямата картина, за да вземат решение дали това съревнование си струва.

Приказките са поднесени по един поетичен и изчистен начин, допълнен великолепно от илюстрациите на Еудженио Карми. Колажи, акварелни и графични рисунки превръщат разказа на Еко в удивително арт пътешествие. Също като писателя, художникът е проявил великолепно чувство за хумор и между текста и илюстрациите се е получила отлична симбиоза.

Щом добавим към тази компания и превода на Нева Мичева, „Три приказки“ се превръщат в колекционерско издание за малки и големи. Твърдите корици допълват цялостното приятно впечатление.

Книгата е подходяща за децата над 8-9 години, които могат да размишляват по темите за войната, мира, различията между хората и смисъла от надпреварата. Текстовете подпомагат развитието на емоционалната интелигентност и са добро напомняне и за възрастните, че трябва да поглеждаме нещата от друг ъгъл от време на време.