Топ 10 книги, които ще преобърнат нагласите на неуверените читатели (с или без дислексия)

Ако детето ви не изпитва никакви затруднения при четене, значи сте щастливци. При онези обаче, чиито рожби се натъкват на все по-масовия проблем на танцуващите букви, наречен дислексия, нещата невинаги са лесни. Трудно възприемане на текст, изоставане в усвояването на учебния материал, притеснение, че не си като другите… Като прибавиш към всичко това и дебелите скучни книги с дребен шрифт и без картинки, които възрастните желаят да прочетеш на всяка цена и ситуацията става наистина ужасна!

Дислексията не е заболяване. Тя е временен проблем, който може да бъде овладян с правилната подкрепа в семейството и в училище. И с подбора на подходящи книги за четене.

За съжаление, към момента на българския пазар можете да откриете само една книга, обозначена като подходяща за деца с подобно затруднение – „Жирафът, който не се побираше в книжката“ (Център за приобщаващо образование). Изненадани ли сте? Това разкритие всъщност никак не е неочаквано. То вероятно се дължи на опасението на издателите, че ако дадена книга е обозначена като подходяща и за деца-дислексици, родителите на онези малчугани, които нямат никакви затруднения с четенето и писането, ще подминават качествените произведения заради необосновани предразсъдъци, че щом тяхното дете е „здраво“, значи не трябва да чете такива книги.

Ние сме убедени, че дислексията не е болест, а страхотните книги, които се харесват и на най-добрите читатели, могат да подпомогнат децата с временни читателски затруднения да се превърнат в истински велики личности. Затова предлагаме на вниманието ви класацията с топ 10 книги на писателя Том Палмър, споделени пред The Guardian и способни да превърнат и най-неуверения читател в книжен плъх:

“Когато бях в училище, не четях с желание. Мисля, че ако повечето от тези топ 10 книжки ми бяха дадени навреме, те щяха да ми помогнат да стана уверен в четенето и да му се наслаждавам повече. Е, може би без Rainbow Fairies (“Феите на дъгата”), но останалите – определено! Всички тези книги са идеални за насърчаването на вечна любов към книгите, стига да са предложени навреме на децата. Ключът е в това да знаеш кога какво да прочетеш. Надявам се списъкът да ви бъде полезен:

 

• Ruby, the Red Fairy („Руби, червената фея“) – Дейзи Медоус

Забелязвам доста снобско отношение към книгите от серията „Феите на дъгата“ и други подобни поредици като Beast Quest. Вярно е, че те са клиширани, но след като прочетох 10 такива на дъщеря ми, тя прочете сама още 40, и то с голямо желание. Книгите на Дейзи Медоус определено ѝ помогнаха да развие способността си да чете за удоволствие, следвайки безспорния първенец Инид Блайтън.

• „Ужасния Хенри забогатява бързо“ (изд. „ПАН“) – Франческа Саймън
  

Когато провеждам събития в училища и библиотеки, разпитвам децата за техните любими книги. Ужасният Хенри винаги попада в топ 5. Това донякъде е заради главния герой, Хенри, който наистина е ужасен и затова сюжетът е много забавен. Също така всяка книга съдържа не просто някакъв средно дълъг текст, а три по-кратки, богато илюстрирани истории. Да прочетеш докрай история като тази кара неуверените читатели да бъдат истински горди с постижението си. Те успяват! Справят се с четенето! Не се провалят да доведат нещата до успешен край!

• „Дневникът на един дръндьо“ (изд. „Дуо Дизайн“) – Джеф Кини

Мисля, че тази поредица оказва огромно влияние върху четенето при децата.  Книгите са написани под формата на дневник. Пълни са с илюстрации, доста подобни на онези, които самите ние можем да нарисуваме. Забавни. Модерни. Подобни на комикси. Тези книги разрушават бариерата, която пречи на децата да четат. Не само неумелите, но и най-добрите читатели обожават поредицата. Попитайте 120 деца кой е запознат с „Дневникът на един дръндьо“ и ще видите 110  вдигнати ръце и усмихнати лица.

• „Дневниците на загубенячката“ (изд. Artline Studios) – Рейчъл Рене Ръсел

Макар да наподобяват стила на поредицата „Дневникът на един дръндьо“, тези книги имат по-зрял и изтънчен момичешки характер. Чел съм две от тях, а дъщеря ми – всичките и то по няколко пъти. Те са чудесен избор, тъй като са лесни за четене, но в същото време не са за малки деца. Някои от проблемите, свързани с приятелите, момчетата и родителите, са много неприятни. Подходящи са за деца от 9 до 15-годишна възраст, според думите на по-големи ученички и на библиотекари.

• Goth Girl – Крис Ридел

Книгите на Крис Ридел са нещо различно. Преди Goth Girl бе поредицата Ottoline. Красиви и интригуващи новели, илюстрирани също така добре, както която и да е книжка с картинки. Историите са изумителни, но начинът, по който рисунките се вписват в текста, е причината Goth Girl да е една от малкото поредици, успешно разбиващи очакванията, че книгите за възраст 9+ не могат да имат картинки. Напротив – трябва!

• Stormbreaker – Антъни Хоровиц

Когато започнах да пиша моите книги Foul Play (за едно момче, което разрешава престъпления в света на съвременния футбол) исках да прочета най-добрите динамични трилъри за деца. Да се уча от най-добрите. Антъни Хоровиц се оказа моят учител. Поредицата Alex Rider – от която Stormbreaker е първа от десет книги, – следва сюжет, базиран на принципа “Какво следва?”. Умело създадени герои, без твърде много описания или емоционалност, книгите са фантастични за деца, неспособни сами да прочетат по-наситени със силни чувства книги на други легендарни автори, като Майкъл Морпурго.

• Brock – Антъни МакГован

Антъни МакГован е един от най-добрите съвременни детски автори. Неговата класа и умения са несравними. Brock е красива история за две момчета, които се опълчват на банда ловци на язовци. Историята е забавна, но в същото време потресаваща и тъжна. Перфектната кратка новела за по-големи деца, които изпитват затруднения при четенето, но имат нужда от по-сложен сюжет. Издадена е от Barrington Stoke, които редактират и измислят дизайна на книгите си така, че да помогнат на децата с дислексия да превъзмогнат проблемите, които срещат при четенето.

• „Пърси Джаксън и крадецът на мълнии“ (изд. „Егмонт“) – Рик Риърдън

Книгите от поредицата за Пърси Джаксън са фантастични, но човек се нуждае от постоянство, за да ги прочете. Те са твърде дълги за деца, които никак не обичат да четат, но са перфектни за онези неуверени читатели, събрали смелост да се впуснат в четене на дълги текстове. Сюжетите, запознаващи съвременните деца с гръцките митове, са страхотни! Една брилянтна идея, умело написана. Много действие. Едноименният герой е дислексик.

• The Recruit – Робърт Мъчамор 

Прочетох и се насладих на някои книги от серията Cherub. Те са динамични екшън истории, които често показват повече насилие и препратки от типа момче-момиче, отколкото на родителите им се иска децата им да четат. Това е една от причините децата да ги харесват толкова. Те ги виждат като откровени, не като адаптирани. Някои издатели са изрязвали части от книгите ми, но не и от тези на Мъчамор. Деца над 11 години са ми препоръчвали неговите произведения повече от всеки друг автор. Сложни сюжети за деца, наети в тайни тренировъчни лагери, за да се борят със злодеи от името на Великобритания.

• The Enemy – Чарли Хигсън 

Тази книжна поредица е много мрачна. Разказва за зомбита и смъртта: ужасяващ свят, където, например, родителите на едно момче се опитват да влязат в стаята му, за да го изядат. Но… те са много популярни и отлично замислени и написани. The Enemy е първата книга от поредицата.“

–

Тъй като част от книгите все още не се намират на български език, си позволяваме да ви предложим няколко заместителя, които определено карат децата (с и без дислексия) да се влюбват в книгите:

• Можете успешно да заместите книгите на Дейзи Медоус с тези на Вивиан Френч – поредица „Клубът на короната“ (изд. „Колибри“) или с книгите на Сали Гарднър – поредици „Наоколо се случват чудеса“ (изд. „ФЮТ“) и „Криле & Ко.“ (изд. „Рибка“). За момчетата не пропускайте поредицата за тайния пират Сам Силвър (изд. „ФЮТ“) – интересът към нея наистина е заслужено голям.

   

• Ужасния Хенри можете да допълните с „Бабата бандит“ на Дейвид Уолямс (изд. „Дуо Дизайн“) – обемът е сериозен за по-неуверените читатели, но сме сигурни, че щом преодолеят първоначалното си притеснение, дори и те ще се потопят в забавния сюжет на книгата без проблем.
• Книгите на Хоровиц по-големите читатели могат да заменят с поредицата „39 ключа“ (изд. „Егмонт“) – също изпълнена с екшън от началото до края, макар шрифтът вероятно да не е съвсем подходящ за дислексици. Но пък с помощ от родител поредицата може да се превърне в настолна семейна книга-игра.

Не се наемаме да кажем с какво можете да замените книгите на Крис Ридел, Чарли Хигсън и Робърт Мъчамор. И все пак ни се струва, че всички изброени по-горе заглавия са едно чудесно начало към възпитаване на любов към книгите у децата – с или без дислексия.

Превод от английски език: Татяна Христова

Допълнителна информация: Вал Стоева