Тигърът, който дойде на чай

“Тигърът, който дойде на чай” е издадена през далечната 1968 г. и отдавна се е превърнала в британска класика сред картинните книги.

Повече от половин век по-късно тигърът дойде на гости и на българските читатели благодарение на изд. “Лист”.

Джудит Кер, която вече познаваме покрай “Мог забраваната”, измисля историята на тигъра за своята 3-годишна дъщеря. Детето често моли да чуе именно нея преди сън, защото какво може да е по-интересно от отговора на въпроса “Кой ли чука на вратата?”.

Малката Софи и майка й пият чай в кухнята, когато на вратата се почуква. На гости идва огромен, пухкав, усмихнат тигър, който методично унищожава всички запаси от храна и напитки в дома им.

След това си отива, а Софи и майка й установяват, че не е останало нищо за вечеря. Момиченцето не може и да се изкъпе, защото тигърът е изпил всичката вода от чешмата.

Когато баща й се прибира от работа, единственото разумно действие сякаш е да отидат на ресторант. На другия ден Софи и майка се подготвят за ново посещение, но тигърът никога повече не се връща.

Сюжетът е много простичък, което отваря безкрайни възможности за вариации и предположения какво и защо се случва.

  • Страшен ли е тигърът или добронамерен?
  • Страхува ли се Софи от него?
  • Сърди ли се майката на опустошението след необичайния гост?
  • Щом тигър може да дойде на чай, кой/какво друго би могло да почука на вашата врата?
  • Как бихте го посрещнали?

И това е малка част от възможните отправни точки за разговор с детето.

Илюстрациите също крият допълнителни подсказки и намеци или пък загатват за алтернативни тълкувания на историята. Например, при по-внимателно вглеждане в илюстрацията, в която Софи и майка й описват посещението на тигъра, на по-наблюдателните читатели ще направи впечатление, че майката обяснява разпалено и ръкомаха, докато Софи е свела поглед към пода и се подсмихва.

А не би ли трябвало да е обратното?

Не би ли трябвало посещението на тигър да въодушеви детето до степен, че да бърза да разкаже преживяването на баща си с много жестикулации и възклицания?

Така съвсем логично изниква въпросът дали тигърът е действителен или е просто заговор на Софи и майка й да убедят баща й да вечерят навън…

Силата на “Тигърът, който дойде на чай” е именно в съчетанието на минималистичен текст, насърчаващ полета на детското въображение и обрани илюстрации, в които можете да откривате нови и нови незабелязани подробности – изражения, емоции, реакции.

Подходяща е най-вече за деца между 4 и 7 години, но у дома и по-големите читатели искрено се забавляваха с историята.

През годините са изказвани разнообразни предположение какво символизира тигърът. Известният британски поет Майкъл Роузън, например, смята, че тигърът олицетворява тежкото детство на Кер в нацистка Германия, свързано с материални лишения и преследване на цялото семейство. В свои интервюта Джудит Кер отрича подобен замисъл и настоява, че това е просто забавна история за лека нощ. Дори и да е така, това не спира читателя да прави догадки и да асоциира тигъра с идеи, близки на сърцето му.

Преводът, също като при “Мог забраваната”, е на Мария Донева, а изданието е предвидливо изработено с твърди корици и плътна хартия, за да издържи на многократни четения.

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.