Тайната на Артемис Фоул

Не знаех какво да очаквам от поредицата за момчето – престъпен гений Артемис Фоул на ирландския автор Оуън Колфър. Началото на първата книга, „Тайната на Артемис Фоул”, загатваше за нещо мрачно и зловещо като в „Поредица от злополучия” на Лемъни Сникет. След това обаче историята неочаквано придоби по-лек, пародийно-хумористичен тон. Нямаше и как иначе да е с всичките феи, гномове и джуджета, които превзеха книгата. Но да започна от началото!

Артемис Фоул е 12-годишен, а семейството му има традиции и сериозни успехи в престъпните дела. Неотдавна баща му изчезва при разчистване на сметки в подземния свят, а майка му губи разума си от мъка. Така Артемис е оставен сам на себе си, което напълно отговаря на желанията му към момента.

Целта на най-новия му план е да възстанови богатството на рода като се докопа до Книгата на Народа. “Народа” са феите, гномовете и други подобни приказни същества, а Книгата е свещеният им текст, който съдържа законите и правилата им за поведение. В наши дни феите са се скрили дълбоко под земята и хората не знаят много за тях. Достъпът до Книгата ще позволи на Артемис да ги подчини и принуди да се разделят със значително количество елфическо злато.

За какво му е толкова злато на 12-годишен хлапак, който и без това не е никак беден и живее в разкошна семейна къща? Големите пари създават големи възможности, а като истински Фоул, Артемис се интересува най-вече от незаконни дела.

С помощта на верния си иконом Бътлър и сестра му, Артемис успява да направи копие от Книгата на една алкохолизирана фея и пъкленият му план се задейства. Двамата с Бътлър успяват да заловят феята Бодлива Зеленика с намерението да получат откуп за нея. Само дето тя се оказва капитан от Гноморазузнаването и нещата вземат комичен обрат.

Книгата е свежа и динамична, а Оуън Колфър умело пародира езика и начина на действие на военните, както и вечните вътрешно-политически интрижки.

Аз се забавлявах искрено и препоръчвам „Тайната на Артемис Фоул” и на вас, ако ви се чете нещо неангажиращо и смешно.

Автор: Лора Филипова