Светът според шарпланинеца Дон
Чували ли сте за Шар планина? Аз имах някакъв спомен за нея от българските народните песни. Бързо допитване до чичко Гугъл показа, че е неголяма планина между Косово и Македония, известна с породата шарпланинец – едри, красиви овчарски кучета.
Именно за живота на един такъв красавец, кучето Трап, разказва „Патилата на шарпланинеца Дон” (изд. ЕМАС) на хърватската писателка Вишня Стахуляк и то от кучешка гледна точка. Не се чудете и обърквайте какви са тези две кучета (Дон и Трап): животното е само едно – Трап е кучешкото му име, а Дон е името, с което е наричан от хората. Повествованието започва с раждането на малкото кутре и неговите 5 братя и сестри високо в планината. Освен със своето мляко, мама-кучка ги закърмва и с правилата и нормите на достойния кучешки живот на свободните пазачи. Трап попива всяка дума от майчините приказки и кучешките легенди и се води от техните поуки дори и след като пораства извънредно красиво, едро и добро куче.
Животът на Дон е дълъг, изпълнен с безброй премеждия, но и много любов. Вишня Стахуляк го е описала с особено поетичен език, неоспорима любов и разбиране на кучешката душа и нейния стремеж да живее според повелите за чест и достойнство на породата на свободните пазачи. А правилата са простички – човекът е върховен господар, когото кучето трябва да пази (както и овцете), но шарпланинецът не бива да губи достойнството си пред него. Няма да ви е трудно, ако не да харесате Трап, то поне да се изпълните с уважение към гордия шарпланинец и да си помечатете и хората да се водеха от толкова ясни и благородни принципи.
На младите читатели, свикнали на забързаното действие, оскъдните описания и обикновения стил на тийн бестселърите, „Патилата на шарпланинеца Дон” може да се стори отвлечена, описателна и трудна за четене. По-любопитните и упоритите от тях обаче ще бъдат възнаградени с чудесна възможност да научат как изглежда светът според едно куче и какво е заложено в породата на хората. Защото книгата е доста повече от обикновен разказ за живота на Трап и кучешкото отношение към света. Тя е и поглед към истинската същност на хората – смешните и нелогични двукраки същества. Аз безусловно харесах Трап, макар на моменти да ми ставаше неудобно колко прозрачни са нашето човешко поведение и истинските ни помисли за кучетата.
Трап често има поводи да си припомня майчините думи, че задачата на кучето е да се научи да разбира хората, но трябва да свикне с мисълта, че те никога няма да го разберат. С „Патилата на шарпланинеца Дон” Вишня Стахуляк прави отличен опит да разбере своето куче и да предаде това разбиране и на своите читатели.
Преводът е на Ася Тихинова-Йованович, а книгата излиза в поредицата „Европейски разказвачи XX-XXI век”, в която можете да прочетете още чудесни книги от авторите Хенинг Манкел, Даниел Пенак, Ева Ибътсън, Хилде Хагерюп, Ива Прохазкова, Тадей Голоб, Тимоте дьо Фомбел, Рената Щулцова, Ендре люн Ериксен, Майте Каранса, Силвана де Мари.
Автор: Лора Филипова