Суперсилата на г-н Смръдльо

Книгите на Дейвид Уолямс ми напомнят за Роалд Дал: леко непочтителни, интелигентно написани и много забавни, те привличат като с магнит онези, които не са забравили как да бъдат деца.

„Бабата бандит“ постави началото на любовта ми към английския писател, „Момчето с роклята“ я затвърди, но „Г-н Смръдльо“ е четивото, което О-Б-О-Ж-А-В-А-М. Илюстрациите на Куентин Блейк допълнително подсилват приликата между Уолямс и Дал, а великолепният превод на Михаил Балабанов и перфектната работа на изд. „Дуо дизайн“ превръщат наглед лековатата книжка в изключително събитие за родния пазар.

„Г-н Смръдльо смърдеше. Също така вонеше. Не знам дали има дума „зловонстваше“, но ако има – значи той и зловонстваше.“

Книга, която започва по този начин, няма как да не привлече веднагически децата. И да уплаши родителите им. Ако обаче вторите си позволят да прочетат текста до края на първата страница, ще въздъхнат облекчено – очакванията за безсмислена тъпотия, базирана на глуповато писане, няма да бъдат оправдани.

Г-н Смръдльо е скитник, прекарващ дните си на пейка в парка, в компанията на кученцето Херцогиня. Малката Клоуи го вижда всеки ден на път за училище. Тя е запленена от папийонката му и от тайната история, която е убедена, че миризливият господин крие. В навечерието на Коледа, когато всички уж са щастливи, дълбоко нещастното момиченце решава да заговори стария дрипльо и да му подари банкнота от 5 лири. Така се заражда приятелството между Клоуи и Смръдльо.

Той може и да мирише ужасяващо, но се храни със сребърна виличка, безупречно галантен е и има цялото време на света да изслуша изповедта на момичето за твърде ужасния й живот. Ето фрагменти от картината „Семейство Крам“:

• властната майка Крам („произнася се Крууум!“): вживява се в ролята на престижна дама с амбиции да влезе в парламента. Тормози всички и най-вече Клоуи и татко, които не успяват да се впишат в образите на елегантни, изискани, благовъзпитани и, да си го кажем – натруфени – парвенюта.
• тихият баща, който работи в автомобилен завод и се подчинява безпрекословно на майката. Той е съюзник на Клоуи, защото двамата си приличат, а и са еднакво нещастни. Бивш рокер с разбити мечти.
• ужасната по-малка сестра Анабел: копие на майката, тя е готова да „изпорти“ Клоуи, само и само да спечели одобрение. Ходи на всевъзможни уроци, справя се отлично в училище, продава благотворителни сладки, агитира за кандидатурата на майката в парламента, носи розови рокли, има перфектни букли… Уф! Ето как изглежда графикът й (само за учебните дни!):

• Клоуи: 12-годишна, пълничка, нещастна. Справя се зле по математика, обожава да пише и разказва истории. Не понася Коледа. Тормозена е от съученичките си. Нерешителна и свита. Най-голямата й смелост – да заговори г-н Смръдльо.

Щастлива от запознанството си със скиталеца, Клоуи решава да го приюти в бараката в двора на сем. Крам. Действията й са продиктувани и от политическата платформа на майка й, която изрично включва изгонване на всички бездомници от града. За нещастие, момиченцето не подозира в каква беля може да се вкара. Г-н Смръдльо обича да похапва закуската си, сервирана навреме. Той иска приказки за „лека нощ“. Не е склонен да пази тишина, а нанасянето му в бараката съвпада с гостуването на журналист от престижен вестник, дошъл да интервюира г-жа Крам. Интервюто никак не минава по план, но амбициозната майка извлича дивиденти на гърба на доскорошния презиран от нея дрипльо. Въпросът е дали измамата може да остане скрита и дали изобщо има смисъл човек да се бори за власт, ако сее разруха след себе си.

В сюжета на книгата Уолямс намесва министър-председател (отвратителен гадняр), известен журналист, хеликоптер и истински лорд. За да излязат от кашата, г-н Смръдльо и Клоуи ще положат много усилия и ще им трябва запас от смелост, а накрая ще се окаже, че по-страшно е зловонието, идващо от покварената душа, не от мръсното тяло.

Историята на г-н Смръдльо и Клоуи е колкото смешна, толкова и трогателна. Пълна е с човешки съдби – колкото необикновени, толкова и често срещани. Зад привидно хумористичните случки Дейвид Уолямс поставя въпросите за смисъла на семейството, жаждата за власт, миризливата страна на политиката и възможността да откриеш приятели на най-неочаквани места. Коледният фон, на който се развива действието, навява на размисли доколко празниците са запазили духа си. Историята подтиква читателя да излезе от мислите за трапези и скъпи подаръци и му предава елегантно онези послания, които трябва да са свързани с Рождество: важно е семейството да е сплотено и да не забравяме онези, които нямат подслон и храна като нас.

„Коледа е символ на съвършеното щастие, който много трудно понасям. Дни, когато семействата се събират. А аз си спомням само кого съм изгубил.“

Сигурна съм, че докато четат книгата, децата ще се заливат от смях и сълзи. Убедена съм, че възрастните читатели ще се почувстват и малко неудобно – всеки от нас, воден от погрешно разбиране за щастие, понякога е допускал част от грешките на семейство Крам. Важно е обаче да помним, че при добро желание, всеки недостатък може да бъде превърнат в предимство и всяка грешка – простена.

Ще завърша с благодарност към изд. „Дуо дизайн“ за професионализма при издаването на книги – не само тези на Дейвид Уолямс, но и на всички други техни детски издания. Признавам, не съм виждала друго по-впечатляващо издателско каре, което да включва стилов редактор, коректор, художествен и технически редактор. При това – с изпълнени надлежно задачи, не само на хартия. 🙂 Дано всички издания, които децата четат, да бъдат обгрижвани толкова внимателно!

Вземете книгата с код с кауза DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването на детското четене в България.