Стъкленият асансьор пътува между етажи и събития
Нека бъдем честни – любопитството и престъпването на правилата са съществена част от детската природа. В повечето случаи те водят до някой и друг изнервен възрастен и леко наказание (което също ще бъде престъпено). Но понякога едно невинно непослушание предизвиква съвършено неподозиран низ от събития.
За това най-добре може да ви разкаже Авелко – главният герой в „Летящият асансьор. Магическият кабинет“ от Ани М. Х. Шмит. Поредното съкровище от поредицата „Големите разказвачи XX – XXI век“ на изд. „Емас“, илюстрирано от Тхе Тьонг-Кхинг. Ани М. Х. Шмит не е популярен автор в страната ни, но е знакова фигура в Нидерландската литература. Нещо повече, за книгата си „Виплала магьосникът“ тя печели Националната награда на Нидерландия, а през 1988-та грабва и отличието „Ханс Кристиан Андерсен“ за съществен принос към детската литература.
„Летящият асансьор“ е дебютната детска творба на писателката, написана и издадена през далечната 1953 година. Успехът й е светкавичен, бързо се появява и на малкия екран, както и на сцена, преведена е на финландски, норвежки, датски, немски и др. Интересно съвпадение е, че почти 20 години по-късно Роалд Дал написва знаменитото продължение на „Чарли и шоколадовата фабрика“ – „Чарли и Големият стъклен асансьор“, което има сходен сюжет. Дали великият Дал е почерпил вдъхновение от почти едноименната книга на Ани М. Х. Шмит, можем само да гадаем. Ще затворя вратата (или по-скоро ще я оставя открехната за предположения) с факта, че майчиният език на Роалд Дал е норвежки и той никога не престава да поддържа топли отношения с близките си в Норвегия, както и да използва в романите си детайли от тази част от живота си.
„Слънцето вече се спускаше към хоризонта и лъчите му просветваха между клоните на елите. Виолетовите цветове на лупината се поклащаха лекичко под полъха на вятъра. Миришеше сладко на бор и трева, на земя… и на още нещо, помисли си Авелко: на простор и приключения, а може би дори на тигри.“
Но да се върнем към нашия герой! Авелко е четиринайсетгодишен младеж, изправен пред необходимостта да се захване с нещо след завършване на училище. Той получава работа като паж в асансьора на новия Универсален магазин и негово задължение е да натиска копчетата в кабината, да превозва хората нагоре и надолу по етажите и да ги упътва. На Авелко е поставено едно условие – да не натиска най-горното копче! Разбира се, любопитството в него надделява. Когато при него влизат г-н Тюмп, госпожица Клатерхун и Лаура, той натиска забраненото копче и…асансьорът разбива покрива на магазина, политайки в небето!
Това е началото на нечувано приключение и за четиримата. Те се научават да пътуват с асансьора, превръщайки го в свой дом. С него прелитат над океана, успяват да се забъркат с полицията и да избягат от кашата, попадат насред гражданско въстание в далечна Перугона и стават управници на страната. А накрая – събират едно разделено семейство, преди да се върнат при своите.
„ – Да, да! – промърмори госпожица Клатерхун. – Това беше същият този Деркс. Полицаят, дето винаги пита за разрешителни. Даже когато излизам да пея с възрастни хора. Ама че тип! Ако си има жена, сигурно я пита за разрешително, за да седне до него на дивана.“
Тези така различни спътници се научават да се приемат един друг, да бъдат смели, решителни, да запазват хладнокръвие, но и да се забавляват. Защото животът просто се случва и хубавите моменти могат да се намерят навсякъде.
Чудните премеждия на четиримата приятели продължават и в „Магическият кабинет“, където се отправят на спасителна операция с изненадващ край! Няма да издам какво се случва по-нататък със славните герои, защото съм сигурна, че вече искате да разберете сами.
Книгите на Шмит са написани в безгрижен и свободолюбив дух и приемат детето за личност, неотстъпваща по нищо на възрастните. В „Летящия асансьор. Магическият кабинет“ малките, наред с порасналите, вземат решения, обсъждат планове, проявяват съобразителност и храброст, не се двоумят, когато се изправят пред истината и дълга. Но същото може да се каже и за самата писателка:
„Дошли нацистите, започнала Втората световна война. Ани Шмит била вече директорка на градската библиотека в град Флисинген. И отказала да окачи табелата „Забранено за евреи“.
Затова, приканвам ви да надникнете в приключенския свят на Ани Шмит и да отгърнете страниците на „Летящия асансьор. Магическият кабинет“!
Вземете книгата с код с кауза DK19
от Ozone.bg
Когато купувате книги с този код, вие помагате за насърчаването
на детското четене в България.