Следпремиерно: Рая и Георги Господинови за фантазията и детството

Снимка: Мая Любенова

Не знам дали представянията на детски книги са рядкост или просто това бе първото ми подобно преживяване в клуб “Перото” в НДК, но срещата с книгата “Сватби на животни и неща” от Рая и Георги Господинови (изд. “Жанет-45”) бе заредено с една особена енергия, която все още ме държи в своя плен.

В пълната зала на уютното книжно кафене, срещата с авторите бе открита от самата Божана Апостолова. След нея впечатления споделиха Зорница Христова (писател) и Силвия Чолева (поетеса, журналист, литературен критик), а Рая и Георги Господинови прочетоха някои от своите истории и издадоха тайни от писателската кухня. Прочетете някои интересни мисли, впечатления и идеи, които успяхме да запишем за вас:

Още в предговора на книгата Георги Господинов признава, че хрумването да събират напълно различни неща е на самата Рая. Ето как творят баща и дъщеря:

“Когато ни хрумна идеята, използвахме листове втора употреба. Това е нещо, което всеки може да си направи вкъщи. Когато обикновено ти дадат чист и нов бял лист, аз например рисувам само ужасяващи неща, защото някак се вдървяваш, защото не ти се правят грешки…” разказа Господинов.

Споделените забавни моменти между двамата ги карат да покажат на читателите, че измислянето на истории всъщност никак не е трудно, стига да решиш да отделиш време и да поиграеш с децата.

Силвия Чолева сподели своите наблюдения, че книгата е пример за “такова богатство на въображението, каквото само едно дете може да измисли”. Тя разказа, че “в тази книга се събират невъзможни неща: всичко, което в живота си казваме, че няма как да стане, едно дете с такава лекота и с такъв замах успява да го събере, да накара подобни невъзможни неща да вършат разни неща заедно и да се обичат…”.

Снимка: Мая Любенова

След емоционалната среща и купищата раздадени автографи (а и може би защото предимно на възрастните е присъщо да се ласкаят от чуждото внимание), Рая категорично отказа всякакви интервюта. За мен обаче бе удоволствие да разговарям с чаровната и изключително зряла госпожица, която ме впечатли с пестеливостта на думите, но и с точността им. С позволението на родителите ѝ, публикувам части от нашия разговор 🙂

От Рая разбрах, че вече не си спомня откъде е дошла идеята да събират животните и нещата – тогава все още не е била навършила 6 г. Вероятно фантазията на децата, когато е подхранвана от словото, дава подобни резултати. Не знам дали като доказателство за подозрението ми може да послужи списъкът с любими книги/автори/герои на Рая, но сред тях се нареждат някои от най-добрите съвременни приказници като Роалд Дал, Туве Янсон и Кресида Коуел.

По време на представянето на книжката, Георги Господинов разказа за плюшените и въображаеми животни на своята дъщеря, с които тя обича да разговаря. Двамата дори споделиха мислите на Рая за тези фантастични приятели, изписани на книгоразделителите:

“Пижамко (мече): обича да спи и мрази твърди матраци

Мики (мишка): обича да медитира и мрази жълтъци…”

Въпреки плюшените животни, Рая ми разказа, че много си мечтае за истинско куче – чихуахуа. Аз пък ѝ разказах за сър Никълъс – нашия домашен любимец. И понеже чаровната госпожица отказа всякакви интервюта, за мое щастие Георги Господинов не последва примера ѝ. Ето какво научих от него:

Историите ви с Рая са различни, но все пак темите са еднакви: риба и петел, стоножка и влак… Кой определяше какви неща ще събирате?

Това бе идеята на книгата – малко състезателно, върху едни и същи неща. Общо взето двамата измисляхме кое с какво. Вече не мога да си спомня кое е на Рая и кое – мое. Но например петел и риба е нейно хрумване, а мое е костенурка и шкаф. Заедно решавахме за какво да пишем. Когато на някой не му се получаваше рисунката или историята, се предавахме и оставяхме само на единия.

Значи докато сте съчинявали историите, не сте обменяли идеи, а всеки е рисувал скришом от другия…

Да, всеки измисляше и рисуваше тайно и после показвахме резултатите на Биляна (съпругата на Г. Господинов – бел. ред.), за да каже коя е по-добра. Знаете, децата винаги държат да има един състезателен елемент.

Имаше ли награди?

Не, по-скоро добра дума. 🙂

Продължава ли Рая да подслушва разговорите на нещата около нея и да записва историите им?

Това и аз се опитвам да разбера. Сега тя е с две години по-голяма от времето, когато пишехме историите, но със сигурност продължава да си води нейните невидими животни, да им говори, продължава да си говори с огромния зоопарк от плюшени животни и това ми дава надежди, че тя продължава да поддържа тази фантазия. Трябва да кажа, че аз само я догонвам в нейната фантазия и тичам подир нея.

Продължава ли рубриката “Новините на Рая”?

Тя си има един таен тефтер, в който си записва тези неща, но аз не мога да надничам в него. Но обикновено всичко това е свързано най-вече със животните. Тя страшно ги обича… Когато бе отишла на лекар хомеопат, той проведе кратко интервю с нея и я попита: “Какви са ти страховете?” Тя седеше и мълчеше, а лекарят подсказа: “Например от животни?” Тогава Рая възмутено попита: “Как може някой да се страхува от животни?”

Често ли си разказвате истории с Рая?

Тя много обича да ѝ разказвам. В момента е доста чувствителна, има много страхове и например вечер разказването на истории е като лек против страха. Винаги ме пита: “Разкажи ми ти като си бил дете; мама като е била дете…” Другата ни игра е да си обсъждаме някакви абсурдни ситуации в ежедневието – например, ако хората имаха опашки, какви ще са леглата им, дрехите им… Или пък ако всичко в стаята е направено от фин млечен шоколад – как например докато заспива, детето може да си гризне малко от одеялото…

Черпите ли идеи от Рая? Смятате ли, че има какво да научим от децата?

О, много. Докато пишехме историите – то се вижда и в книжката – аз измислям, а тя просто казва това, което е. Т.е. това, което аз се напъвам да измисля, при нея си е просто така, естествено е да си говорят животните. Много имаме да учим.

В предговора споделяте, че идеята за сватбите на животни и неща е на Рая. И все пак подобно нещо откриваме в “Граматика на фантазията” на Джани Родари, която Рая няма как да е чела. Това ли е тайната на добрите писатели – да могат да се връщат назад в детството и да черпят идеи от безкрайното въображение на децата?

О, да. И в моето писане – говоря за другите ми книги – може да се види, че всичко идва от детството. Детството е основна тема там. Винаги съм смятал, че то е най-големият резервоар, който имаме, който е неизчерпаем. И способността да се връщаш там е много важна.

Знаем, че пишете чудесно за възрастни. Сега обаче имате участие и в детска книга. За коя аудитория се пише по-трудно?

Ами всъщност аз пиша винаги за деца, но когато възрастните четат моите книги, мисля, че отключват онова детско в себе си. Те четат през детето, детето в тях чете. Така си мисля. И не обичам това деление на възрастни и деца. С Рая никога не сме си говорили като с дете, а напълно сериозно. Даже много често става така все едно аз съм детето, а тя ми казва: “Казала съм ти, че трябва да се слушат децата! Те са мъдрите хора!” Така че при мен тази граница е много условна.

Кои са вашите любими детски книги, към които се връщате и днес и споделяте с Рая?

Имаме общи любими книги, макар че голяма част от това, което тя чете сега, не е било част от моето детство. Не съм чел Роалд Дал, муминтроловете. Но имаме засечки, общи пресичащи се книги. Такава например е “Двойната Лотхен” на Ерих Кестнер. Беше моя любима книга, а гледам сега, че и Рая я чете. Да, Кестнер може би е един от авторите. Пипи също.

Но имаме и разминавания. Аз примерно много харесвах Андерсен и неговите приказки, докато Рая не иска да ги чете. Чела ги е, но не са от любимите ѝ. Не знам, може би се плаши. Някога много ги харесвах, но те са много тъжни. На “Малката кибритопродавачка” човек винаги плаче. Или пък на “Майчина сълза” на Ангел Каралийчев.

А четете ли книгите, които тя чете сега?

Признавам си, че не. Тя от време на време ми чете много от нещата за муминтролите, които ѝ останаха любими според мен.

Ако и вие искате да се потопите в атмосферата на премиерата, не пропускайте да разгледате снимките на Мая Любенова тук.

Материалът подготви: Вал Стоева