„Сянката на щуреца“ или колко е малка крачката от тийн до терорист

Юлия Спиридонова е от писателите, които не пишат за себе си, а за истинските си читатели. Вместо да раздава скучни родителски поучения, тя подхожда към важните теми с уважение и, без да назидава, кара младите хора да се замислят над действията си.

След нечувания успех на тийн поредицата си, Юлия Спиридонова добавя още една книга за подрастващи към портфолиото си. И този път темата не е лековата, а е провокирана от реални събития. „Сянката на щуреца“ (изд. „Кръгозор“) разказва за 15-годишната Мона, която по странно стечение на обстоятелствата успява да разкрие терористичен акт, планиран от тийнейджър.

Мона-Лиза живее с щурата си майка французойка. Има доведена сестра Димана (с амбиции да стане бюти влогър) и полусестра Любов (7-годишна, силно напомняща за Ханибал Лектър). Когато се връща от Париж и е записана в ново уилище, Мона изобщо не очаква, че ще бъде в класа на Крадлата на бащи (Димана).

За да парира всички злостни коментари от страна на съучениците си, Мона се представя за частен детектив. А първият й случай се появява неочаквано – парите на сестра й, приготвени да си купи модна чантичка, са откраднати. Димана подкупва фалшивата детективка да й ги намери, а в замяна й обещава да я промени до неузнаваемост, за да я хареса неустоимият красавец Марк.

Резултатите от разкрасяването са плачевни, а разследването не върви особено успешно. Но докато следят Марк трите сестри се сближават (макар и чрез поредица от комични ситуации). Странните заплашителни надписи по стените на училището не дават на младата детективка никаква посока на разследването до момента, в който Мона не обръща внимание на новинарските емисии. В тях се разказва за атентати в големи европейски столици, извършени от тийнейджъри самоубийци. Вербувани от „Ислямска държава“, младежите сглобяват самоделни бомби и атакуват търговски центрове, училища и други оживени места.

„Това не може да се случи у нас.“ Опитите на Мона да убеди Димана или да поговори с баща си за атентатите стигат до задънена улица, в която всички я убеждават, че не е възможно в България да се подготвя атентат. Съвпаденията между промяната в поведението и външния вид на основния й заподозрян и описанията на непълнолетните терористи от новинарските емисии са поразителни. Но дори тук доведената сестра внася смут в размишленията на детективката:

„- Реално, всички на тая възраст изглеждат като тия терористи – тросна се Димана.

– Не всички – поправи я Мона.

– Всички – настояваше на своето Димана. – Имам предвид не само отвън.

– Тоест?

– Отвътре – извика Димана. – Ние всички изглеждаме ТАКА отвътре!

Димана имаше право. Всички на тяхната възраст изглеждаха така отвътре. Почернели. Самотни, отчаяни, уплашени, ядосани. Не, не ядосани. Бесни! Готови да взривят този скапан, отвратителен свят заедно със себе си. Стига само да им стигне смелостта да го направят.“

Развръзката е колкото очаквана, толкова и немислима. Юлия Спиридонова успява да разтърси за пореден път читателите си, да ги накара да осъзнаят, че всичко е възможно, а животът е твърде кратък, за да бъде пропиляван!

„Сянката на щуреца“ е книга, която без колебание може да бъде причислена към сериозните произведения със статут „задължителни за четене“. Тя не обвинява никого – вербуваните от терористи тийнейджъри не трябва да бъдат сочени с пръст и обвинявани, семействата им не трябва да бъдат разпъвани на кръст, защото утре нечие друго дете, дори нашето собствено, може да попадне в капана на онлайн тероризма, педофилията, тормоза… Клопките в Мрежата са твърде много и твърде сериозни, а за пропадането на децата в тях понякога разбираме твърде късно.

С романа си Спиридонова дава на тийнейджърите възможност да видят като странични наблюдатели последиците от нещо, което прилича на игра в началото, но може да не завърши като такава. Книгата е до болка честна – съвсем в стила на писателката. Но тя е и покана за разговор – с възрастните, с приятелите (макар понякога и двете страни да не са на мястото си).

Още по-важна е ролята на романа за възрастните. Ако трябва да избера няколко заглавия, които родителите на тийнейджъри трябва да прочетат незабавно, сред тях ще са „Сянката на щуреца“ и „Кронос. Тоя нещастник“ на Юлия Спиридонова. Темите за опасностите в интернет остават теми табу в обществото, но е време да изровим главите си от пясъка и да подхванем честен разговор за наркотиците, кибертормоза и вербуването на кадри за терористични групировки с децата си.

Ако сте учител или библиотекар, не пропускайте да включите „Сянката на щуреца“ в часовете по извънкласно четене при гимназистите – отлична е за обсъждане в читателски клубове. Можете да изберете темата за опасностите в мрежата, да поговорите за терористичните организации и дори да обясните на тийнейджърите грешката, че мюсюлманин и терорист са синоними. (В романа си Спиридонова дава отлични насоки за разговор в тази посока.)

Безспорно към високата стойност на текста можем да добавим и чудесната корица на Капка Кънева. Оформлението също е нейно, а изнесените преди всяка глава кратки чатове, с които щурците вербуват невинните си жертви, са плашещо реалистични.

Консултант на изданието е психологът Иван Тричков.

 

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.