Шарената черга от истории за деца на Йордан Радичков

Все още си спомням как преди повече от 20 години открих за себе си творбите на Йордан Радичков. Беше през театралния сезон 1997-1998, когато реших да отида на пиесата „Опит за летене“. Преживяването беше съвършено неочаквано и стоплящо сърцето. След това побързах да видя и другите представления по негови текстове, които се играеха тогава – „Суматоха“, „Луда трева“, „Лазарица“, а наскоро и „Януари“. Именно те ме накараха впоследствие да прочета и всеобщо любимия сборник с разкази „Ние, врабчетата“.

Отличително и скъпоценно за мен в цялото творчество на Радичков са героите: причудливи, интересни и симпатични, макар и съвсем обикновени наглед хора. Диалозите обичайно са изпълнени с чувство за хумор, а в историите често се намесва магичното и необяснимото.

„Шарена черга“ (издателство „Нике“), която попадна в ръцете ми преди няколко седмици, хронологично e първият сборник с истории за деца на Радичков. Издаден е за първи път през далечната 1964 година, в началото на неговия творчески път. В книгата присъстват част от мотивите, които ме накараха да обикна пиесите му. В някои от историите, поетични и леко носталгични, ще се пренесете в село Черказки и ще се срещнете с децата там, както и с всякакви животни и природни стихии. Първообраз на село Черказки всъщност е Калиманица – родното място на автора, разрушено отдавна, за да отстъпи пред водите на един язовир.

Черказки е само на пръв поглед обикновено село. Както ще разберете от „Шарена черга“, всъщност някога то е било крепост, в която е измислена стенобойната машина, а небето над него е толкова голямо, че само слънцето се залавя да го преброди от край до край. В това необикновено място понякога пристигат китове, от които ще научите как не всяка риба може да бъде изядена от котки, а опознавайки трудовите навици на воловете ще ви се изясни защо торбите с храна винаги се закачват на крушата. Читателите ги очакват още среща с пушека, боядисващ всичко в своя любим цвят; с охлюва, потеглил на дълго и опасно пътешествие; с храбрия заек; с инатото магаре, което иска да се отърве от сянката си; с жаби, прасета и всякакви пъстри герои. Понякога краят на историите предизвиква усмивка, друг път те се развиват като басня с „поука“, а трети пък писателят е предпочел да завърши просто с въпрос към своите малки читатели, което е добър повод децата да отприщят въображението си и да пофантазират още малко.

Новото издание на „Шарена черга“ има стилно оформление, а красивите илюстрации на Мария Вълкова в необичайната цветова комбинация от бяло и тъмнозелено вместо стандартното черно-бяло добавят към очарованието на историите. Малка по обем, но преливаща от живот и тиха носталгия към детството, прекарано на село, книжката би допаднала на почитателите на „Малки жабешки истории“ и „Ние, врабчетата“.

Ако ви е любопитно, тук може да откриете и звука на телевизионните филмчета, създадени по някои от историите от сборника.

Автор: Владимир Аргиров