Седмица на забранените книги: Затварянето на библиотеки е равносилно на цензура

Британският писател на детски книги С.Ф. Саид вярва, че детските книги могат да създадат един по-добър свят. Освен това е защитник на библиотеките (както и още много писатели) и правото на достъп до книги и информация за всеки. В седмицата на забранените книги ви предлагаме негов материал, публикуван на сайта на британския Институт на библиотечните и информационни специалисти (CILIP), който води активна кампания за защита на библиотеките в Обединеното кралство, „My library by right“.

Пиша детски книги, защото вярвам, че те са тези, които ни формират като личности. Книгите, които прочетох като дете, оказаха по-голямо влияние върху мен от всичко, с което съм се сблъсквал като възрастен. Те отвориха съзнанието ми за нови идеи, нови перспективи към света и възможни сценарии.

Пиша в местната обществена библиотека. За един писател е вдъхновяващо да работи в дома на книгите и да си представя, че един ден неговата книга ще се нареди сред тях и ще помогне за оформянето на едно ново поколение.

Всичко това, разбира се, зависи от възможността книгите да намерят своите читатели. А това в голяма степен зависи от библиотекарите, особено детските библиотекари.

Вярвам, че съществува книга за всеки, стига човек да успее да я открие сред над 10 000-те хиляди детски книги, издавани годишно във Великобритания. Това означава, че трябва да осигурим възможно най-широк достъп до литература за младите читатели и да подкрепяме всичко, което помага на децата да открият книгите, които ще ги превърнат в доживотни читатели.

Точно това правят професионалните библиотекари. Те притежават богатство от уникални и незаменими опит и знания. Ежедневно те открехват врати пред младите хора: за нови идеи, нов поглед към света и изобщо към нови светове.

Виждам ги да го правят всеки ден. Виждам родители и детегледачи да водят децата в библиотеката, за да открият книги, защото знаят, че децата могат да избират свободно от изчерпателна колекция и с експерт на тяхно разположение. Виждам ги да идват за четения на приказки и пеене на песни, за посещения на автори, читателски предизвикателства и всички останали дейности, които библиотекарите организират.

Тези услуги имат значителен и добре документиран положителен ефект върху грамотността, психическото здраве и благосъстояние. Те наистина променят живота, но не могат да бъдат предоставяни от неспециалисти. Има нужда от квалифицирани библиотекари, които са отдадени на работата с деца и детски книги.

Библиотекарите предоставят тези услуги на читателите безвъзмездно, защото преди време сме решили, че за нас като обществото е важно всеки да има достъп до книги и информация. Библиотеките са ключови за демокрацията и свободата – на мисълта и на изразяване. Те са сред най-важните неща, които правителствата могат да осигурят. На практика, общественото право тези услуги да бъдат финансирани от правителството е записано в закон, както изтъква и Института на библиотечните и информационни специалисти в своята кампания „My Library by Right”.

След всичко това вероятно смятате, че нашето правителство ще подкрепи библиотеките, като им отпусне необходимите за работата им ресурси. През последните 6 години обаче сме свидетели на съкращаване на ресурсите до такава степен, че 350 библиотеки бяха затворени, а 8000 работни места съкратени.

Орязването и затварянето на библиотеките ограничава достъпа до разнообразие, различие и нови идеи. Това ограничение е почти същото като държавната цензура. Имаме късмета да живеем във Великобритания във времена, когато откритата цензура е считана за неприемлива. Но отнемането на достъпа не води ли до същия резултат, но с различни средства? По-малък брой книги, по-тесен кръг идеи и перспективи, по-бедно въображение, което не се подхранва.

Затова за мен идеята да се орязва броя на библиотечните служители и услуги е равносилна на цензура. И би трябвало да предизвика същото възмущение. В моя случай е точно така, защото наскоро научих, че в местната библиотека работните места на детските библиотекари и библиотечните услуги за деца са под заплаха. Вече три пъти писах до градския съвет, изразявайки виждането си, че това са последните неща, които би следвало да орязват. До момента не съм получил отговор.

Съзнавам, че самотният ми глас може никога да не бъде чут. Но също така знам, че съвсем не съм единствения, който се чувства възмутен, затова разговарям с други местни автори какво можем да направим в подкрепа на нашите детски библиотекари.

В Седмицата на забранените книги бих искал да насърча всеки, който го е грижа за свободата на мисълта, да пише до местните съвети и членове на парламента по този въпрос. Кажете им колко са важни за вас услугите на вашата библиотека, особено тези за деца, както и библиотекарите, които ги предоставят. Уверете се, че са разбрали, че не искате вашите права и тези на децата ви да бъдат орязвани. Уверете се, че са разбрали, че ако не се вслушат в мнението на обществото по този въпрос, то значи ограничават демокрацията и свободата все едно ни цензурират.

Ако ги е грижа за всичко това, те трябва да подкрепят библиотеките с приоритет, както и всички ние.

Превод: Лора Филипова