Седмица на забранените книги: Роалд Дал и цензурата
По традиция Американската библиотечна асоциация отбелязва последната седмица на септември като седмица на забранените книги. Целта на инициативата е да привлече вниманието към важността на безплатния и свободен достъп до информация и правото да четем всякакви книги. През 2016 година седмицата на забранените книги е от 26.09 до 2.10. Тази година отбелязваме и 100 години от рождението на Роалд Дал. Всичко това е повод да ви разкажем за сблъска на детските книги на разказвач 1 и цензурата.
„Чарли и шоколадовата фабрика“, „Вещиците“, „Матилда“ и „Джеймс и гигантската праскова“ са сред най-известните и обичани от читателите творби на Роалд Дал. Какво е общото между тях освен авторът? Критичното отношение от библиотеки, училищни съвети и радикални религиозни групи, пред които често са се изправяли.
В книгите на Дал възрастните често са нелицеприятни и глупави герои, които не зачитат мнението на децата или откровено ги пренебрегват и тормозят. Това личи най-ясно в „Матилда“, където момиченцето е постоянно нагрубявано от родителите си и ужасната училищна директорка госпожица Трънчбъл. Благодарение на острия си ум и упоритостта си, Матилда успява да се самообразова и да измисли начин да се пребори с тези, които искат да я пречупят (е, и с малко магия, разбира се).
За някои историята на Матилда може да изглежда като урок за силата на волята и пример за вечната борба между доброто и злото. Американските библиотечни и училищни администратори обаче са искали забраняване на книгата на основание, че представянето на родителите като безотговорни насилници може да е в ущърб на децата. И заради идеята, че децата не би трябвало да използват номерца за лична облага. Много родители не харесват историята, защото тя възхвалява гениалното дете за сметка на неразумните и видиотени родители. Тази критика се отнася за всяка детска книга, която насърчава независимостта на детето. За щастие на Дал, „Матилда“ е критикувана и избягвана от родителите, но не е била официално забранявана или включвана в списъка със забранени книги на Американската библиотечна асоциация. За съжаление, същото не може да се каже за други 2 негови книги.
„Джеймс и гигантската праскова“ е приключенска история за деца, в която малтретирано момче пътува до Ню Йорк по магически начин с група говорещи насекоми в сърцевината на гигантска праскова. Подобно на Матилда, Джеймс е описан като умно, независимо и добро дете. Отново като Матилда, той е малтретиран от лелите си Спайк и Спондж, които са негови законни настойници след като родителите му са трагично убити от носорог. Разказът приключва с успешното кацане на Джеймс и неговите приятели в Ню Йорк, където прасковената костилка се превръща в къща в Сентрал парк. „Джеймс и гигантската праскова“ е цензурирана много пъти от публикуването си през 1961 година насам.
Забранявана е като „прекалено страшна за целевата възрастова група, за мистицизъм, сексуални намеци, нецензурен език, расизъм, споменавания на тютюн и алкохол, както и твърдения, че подтиква към неподчинение, наркотици и комунизъм.“ В началото на 90-те години на миналия век системата от обществени училища в Тексас забранява „Джеймс и гигантската праскова“ в класните стаи в началния курс на обучение, в библиотеката и в училищната програма, защото областният училищен инспектор сметнал, че книгата е неподходяща за малки деца заради употребата на обидни думи като „задник“. През 1986 година малко градче в Уисконсин забранява книгата заради сцена, в която паякът облизва устни. Религиозни групи от града твърдяли, че сцената „може да бъде възприета по два начина, включително със сексуален подтекст“. Година след този случай жена от окръг Ернандо във Флорида се хванала за думите на скакалеца „По-добре да ме изпържат и да бъда изяден от мексиканец“, настоявайки, че книгата насърчава расистки идеали. Същата жена била обезпокоена от описанията на енфие, тютюн и уиски. Нейните оплаквания пред местния училищен съвет довели до временна забрана на книгата в училищните списъци за четене.
Също като „Джеймс и гигантската праскова“, световното известната „Чарли и шоколадовата фабрика“ се е сблъсквала с много възражения от публикуването си през 1964 година. Тази класика първоначално е нарочена заради описанията на умпа-лумпите. Твърдяло се, че описанието им като дребни черни пигмеи е расистко. За да избегне атаката, Дал променя описанието им в редактираното издание, публикувано през 1988 година. Във второто издание Дал описва необикновените работници във фабриката като малки човечета със светлорозова кожа и дълга златисто-кестенява коса. С това описание избягва обвиненията в расизъм, като ги обрисува несъменено белокожи. Въпреки това редакциите на Дал не удовлетворява всички критици. През 1990 година библиотекарка от Колорадо се обръща към Американската библиотечна асоциация с искане да забрани книгата. Тя твърди, че тя насърчава нездрава житейска философия и че главният герой Чарли не притежава изкупителни положителни черти на характера, а само липса на негативни.
„Вещиците“ също не е отмината от бдителните цензори. Книгата разказва историята на малко момче, което по случайност подслушва пъклените планове на световния конгрес на вещиците, които кроят превръщането на всички деца в мишки чрез специална магическа отвара. Според Дал „вещиците винаги са жени. Не искам да говоря лошо за жените. Повечето са прекрасни. Но е факт, че вещиците винаги са жени.“ Забрана на книгата е предлагана от феминистки групи заради женомразкото отношение на автора към вещиците.
За щастие в България книгите на Роалд Дал не са забранявани, затова ако още не сте отбелязали 100-годишния юбилей от рождението на детския писател, можете да грабнете някоя от забраняваните му творби и да проверите лично дали критиците и цензорите имат право. За още идеи за отпразнуване на годишнината на Дал, прочетете тук и тук.
По материала работи: Лора Филипова