Само класики ли трябва да четат децата?
През юни 2016 BBC стартира кампания под името #LoveToRead (#ОбичамДаЧета), за да отпразнува четенето за удоволствие. В програмата бяха включени редица събития като излъчвания на документални филми, поставяния на пиеси, дискусии, срещи с автори, забавления за деца и разнообразни анкети.
Идеята на BBC е фантастична, но един аспект изглежда странно консервативен за Саманта Шанън, писателка и журналистка в The Guardian, а именно списъкът с топ 10 книги, които всяко дете трябва да прочете. Предлагаме ви коментара на Саманта по-долу:
“Списъкът не е лош. Просто в него няма нищо ново. Гласувалите е трябвало да изберат онези истории, които според тях са задължителни за всяко дете. Резултатът включва обичайните заподозрени: “Властелинът на пръстените”, “Да убиеш присмехулник”, Библията, а на първо място застава “Хари Потър”.
Разбира се, редно е да не забравяме, че всички тези книги имат важен принос в развитието на литературата. Разбираемо е и че искаме следващото поколение да преживее онези толкова обичани от нас истории. Но не сме ли виждали този списък твърде много пъти досега?
През февруари, например, The Independent публикува списък, озаглавен “25 книги, които ще останат с вас завинаги и ще ви оставят без думи”. Като изключим “Франкенщайн”, останалите са класики, написани от бели мъже, чиито имена са широко познати на обществото. Съставителите твърдят, че тези заглавия са издържали изпитанието на времето. А какво се случва с всичко, което е написано сега? Защо имаме толкова малко доверие в литературата, издавана днес? Кога една история става важна – дотолкова, че да искаме децата ни да я четат?
Като стане въпрос за книги, които са “задължителни”, никога не се споменава нещо ново. Особено в списъците за млади читатели рядко се среща това, което децата реално четат за удоволствие. Но когато им препоръчваме едни и същи истории отново и отново, не създаваме плодородна почва за нов, модерен шедьовър. Напротив, така отричаме начина, по който книжната индустрия се е развивала през годините и огромната роля на децата в това развитие. Повечето заглавия в списъка на BBC например са писани преди бум-а на Young Adult и Middle Grade литературата, а именно тези жанрове отвориха цяла нова вселена от четива, насочени към младежи, и разпали въображението на стотици читатели и писатели по целия свят.
Нека се замислим кога на една книга е разрешено да се превърне в “класика”. Дали е свързано с възрастта й, продажбите, с двете, с никое от тези неща? Като отказваме да дадем признание на такъв огромен брой нови истории, губим златната възможност да предизвикаме желание за четене в следващото поколение.
Даяна Джералд, главен изпълнителен директор на Booktrust, обобщава: “Твърде често на децата се дават вечни класики, а има още много други, по-нови книги, които са не по-малко брилянтни, но могат да им разкажат за света около тях на разбираем език”.
Джералд правилно отбелязва, че езикът на съвременната литература е достъпен за децата. В крайна сметка всички търсим нещо познато, когато четем. Искаме да открием себе си и истории, които по някакъв начин се свързват с нашия живот.
Разбира се, това не означава, че всички млади читатели ще, или пък трябва, да се придържат само към съвременни романи. На някои от тях ще им хареса предизвикателството в по-старите книги. В такъв случай нека да прочетат традиционните класически романи. Децата трябва имат достъп до това, което ги интересува. Миналото е изпълнено с прекрасни четива, а класиките са прозорец към човешката история, позволяващ ни да видим как човешките идеи, нрави и езици са се развили през последните десетилетия и векове. Но освен да пренасяме мъдростта и вълнението от любимите ни книги към нашите деца, нека по-често отваряме умовете си към новите истории и да се вслушаме в богатството на свежи и разнообразни гласове, които се изливат от страниците.
Може би е време да попитаме по-малките от нас каква литература ще ни препоръчат те.
Топ 10 на BBC:
“Ако трябваше да избирате, коя е книгата, която според вас всяко дете трябва да прочете?”
- “Хари Потър”– Дж. К. Роулинг
- “ГДВ”– Роалд Дал
- “Да убиеш присмехулник”- Харпър Ли
- “Алиса в страната на чудесата” – Луис Карол
- The Famous Five (“Великолепната петорка”) – Инид Блайтън
- The Very Hungry Caterpillar (“Много гладната гъсеничка”) – Ерик Карл
- “Шумът на върбите” – Кенет Греъм
- “Грузулак” – Джулия Доналдсън
- “Властелинът на пръстените” – Дж. Р. Р. Толкин
- Библията
Превод: Таня Клясова