Рико и Оскар – забавна история за различните деца
„Рико, Оскар и призрачните сенки“ (изд. „Емас“) е първата книга на Андреас Щайнхьофел, която чета, макар на български да са излезли още 2 заглавия – „Покровителят на крадците“ и „Момчето, което отвлече дядо си“ (ИК „Прозорец“). Разлистих я , за да запълня половин свободен час, а до вечерта я бях прочела.
Кои все пак са Рико и Оскар?
По собствените думи на главния герой:
„… се казвам Рико и съм нисконадарено дете… напълно способен да разсъждавам, само че обикновено ми отнема малко повече време, отколкото на другите хора. …В главата ми мислите са разбъркани подобно на топките в бинго сфера.“
Той живее сам с майка си – руса красавица, която работи в нощен клуб. По тази причина Рико е оставен сам на себе си и понякога – на грижите на съседката Далинг. Из Берлин обаче броди АЛДИ-похитителят, който отвлича деца под 7 години и ги връща на родителите срещу скромен откуп от 2000 евро.
Един ден Рико случайно среща Оскар – дребничко момче с големи зъби и мотоциклетна каска на главата. А, и високонадарено! Момчетата са напълно противоположни като способности и отношение към света, но и двамата са различни от „нормалните“ деца, което ги превръща в приятели. Когато Оскар не се появява на уговорената среща за изследване на заключената задна къща срещу дома на Рико, нисконадареният ни герой се превръща в градски детектив – истинско предизвикателство за него. Рико има проблеми с ляво и дясно, което значи, че не може да отиде до място (магазин или детска площадка), което не вижда право пред себе си.
Оскар предната жертва на АЛДИ-похитителя ли е? Ще може ли Рико да го открие?
Историята е разказана от името на Рико под формата на ваканционен дневник, защото, макар да пише с тонове правописни грешки, той е страхотен разказвач според учителя си. А според мен има и очарователно чувство за хумор и самоирония!
Рико е невинен, откровен, но и много наблюдателен и точен за хорските характери и постъпки. Андреас Щайнхьофел не съди, не укорява и не поставя морални оценки на възрастните. Читателят просто чете описанията и размислите на момчето и сам си прави изводите. Беше ми невъзможно да не изпитам съчувствие и симпатия към него и възмущение към майка му и някои от съседите.
„Рико, Оскар и призрачните сенки“ е увлекателен роман за деца между 8 и 12 години, който съчетава криминална загадка с важни лични и социални въпроси за децата на тази възраст. Привидно лековато написана и лесно четима, книгата предизвиква да се замислиш за различните деца, за приятелството, за родителската отговорност. Не е проблем да се впуснеш в приключение из града, когато с лекота се ориентираш из улиците и в схемата на градския транспорт. Бихте ли се справили обаче, ако бяхте на мястото на Рико и не можете да запомните ляво и дясно? Иска се истинска смелост, изобретателност и желание да откриеш приятеля си, когато понякога разни неща изпадат от ума ти.
За всички деца, които някога са се чувствали отхвърлени, подигравани и презирани, защото са различни, перипетиите на Рико и Оскар ще бъдат подкрепа и увереност, че могат да се справят в живота.
Преводач на кигата е Василка Ванчева, а илюстратор – Петер Шьосов.