Размислите на Тони Рос за връзката писане – илюстриране
Тони Рос е илюстрирал над 2000 книги, сред които творби на автори като Роалд Дал, Инид Блайтън, Майкъл Роузън. На българските читатели е познат с илюстрациите си към „Бабата бандит“, „Лютата лелка“, „Среднощната тайфа“ и други книги на Дейвид Уолямс, поредицата за госпожица Шарлот на Доминик Демерс и за Ужасния Хенри на Франческа Саймън. Богатият му опит го е научил, че понякога творческото писане започва с рисунка. Ето какво споделя той в материал за Teachwire.
Ако едно дете трябва да напише история, най-добрият начин да дадете старт на креативния процес е като го накарате да нарисува главния герой. Освен към измислени разкази, този похват се прилага успешно и към нехудожествените текстове. Когато изобразят една историческа фигура, децата са по-склонни да се замислят за човека зад историята. Можем да кажем много за някого, когато го видим – от начина, по който стои и дрехите, които предпочита да носи, от това дали е усмихнат или намръщен.
Заловите ли се с рисуване, имайте предвид няколко неща:
Помнете, че за един герой са нужни двама
Всички герои в началото са мъртви, защото съществуват само на страниците на книгата.
Част от изкуството на писателя е да им вдъхне живот. Задачата на илюстрациите е да разкрият на света как тези герои изглеждат и как се чувстват.
Дейвид Уолямс е актьор, благодарение на което има естествена дарба да създава персонажи и дори успява да ги „нарисува” с думи. А за мен остава само да очертая неговите идеи с няколко линии. В същото време, както повечето автори, той иска предварително да му показвам скиците, за да е сигурен, че неговите бебчета ще изглеждат така, както си ги представя. В крайна сметка героите в книгата получават по малко и от двама ни – носят по нещо от всеки родител.
Забележете, че герой с герой не си прилича
Замисляли ли сте се защо, въпреки че съществуват милиарди книги, няма двама еднакви герои? Как е възможно това? Ами просто защото хората са различни. Дори еднояйчните близнаци се различават по някакъв начин.
Преди да започна да рисувам, трябва да знам всичко за героя и това е добър трик за деца, които се учат да рисуват – първо направете списък с петте най-важни неща, свързани с героя. Тук може да се включи всичко – от любимите им обувки до прическата.
„Ужасният Хенри” е поредица от много книги с безброй герои и всеки трябваше да изглежда различно, иначе рискувахме читателите да ги объркат. Ето защо създаването на персонажите приличаше много на кастинг за актьори. Авторката (Франческа Саймън) ми описа героите, а аз трябваше да направя рисунки, които едновременно да отговарят на описанието, но и да имат достатъчно отличителни черти, за да бъде притежателят им разпознат сред останалите. Странната коса и характерният пуловер на Хенри бяха едни от похватите, които използвах, за да го направя лесно забележим на всяка страница и от всеки ъгъл.
Мислете за сценката като за пантомима
Когато давам лица на героите си, мисля за пантомима – обичам да преувеличавам. Ако един персонаж е зъл, трябва да изглежда мнооого зъл. Ако е французойка, трябва много добре да си личи, че е от Франция. Ако е извънземно, трябва да има много неземен вид…Схващате идеята. Това е един от най-забавните етапи за мен и ми носи най-голямо удоволствие. Нищо не е твърде сладникаво или твърде страшно!
Има една дума, която е в основата на всяка история, написана някога, и на всяка картина, нарисувана досега. Тази чудесна, прекрасна, полезна и често криворазбрана дума „творене“.
Независимо дали пишете или рисувате, важното е, че творите и че се наслаждавате на процеса!
Илюстрирането на героя е чудесен старт, но съпровождането на картинката с писмено описание би дало на младия автор още по-точна представа за образа, който изгражда. Предложете му да доразвие героя си с помощта на насоките как се пише досие на литературен герой.
Преводът на статията е дело на Цветомила Димитрова.
Илюстрацията на корицата е взета от книгата „Бабата бандит“.
Материалът е публикуван за пръв път в сайта „Лятна читателска щафета“.