Птичето и дървото – приказка за преданост и доброта
„Птичето и дървото” на издателство „Софтпрес” е плод на съвместната работа на университетския преподавател Вера Асенова и илюстратора Свилен Димитров. Както множество добри истории, тази възниква като приказка за приспиване от една майка за нейното дете, но излита от семейното гнездо и тръгва да шества из света, за да зарадва, утеши или поучи много други деца.
Случващото се между малкия синигер и самотното дърво е предвидимо. Дървото подслонява осиротялото птичка и се грижи бащински за нея, на което птичката, вече пораснала, се отплаща като довежда армия себеподобни да го спасят от нашествието на бръмбари-корояди.
Схемата добрина-отплата за добрината е разигравана многократно в детската литература – като се започне от баснята за лъва и мишката и се стигне до тази за щъркела и мечката, показала се неблагодарна към своя избавител.
Сюжетът на „Птичето и дървото” не дава нищо ново, неочаквано и интересно – героите са семпли, с едва щрихирани характери, а разказът – къс и лишен от особена дълбочина. Въпреки това внушенията на приказката са хубави и ценни, героите – близки до детското съзнание – и техните действия – достойни за подражание.
Книжното тяло също си има определени предимства.
На първо място, малкият му размер – А5 или колкото сгънат наполовина лист хартия. За разлика от други детски книги за тази възрастова група, чиито страници са широки за шарещите, посочващи, галещи детски ръчички, „Птичето и дървото” е достатъчно компактна да влезе във всяка дамска чанта и да зарадва малкото дете, когато е на път, в парка, при лекаря.
На второ, твърдите корици и гланцираните страници. Една толкова удобна за разнасяне книга би се разпаднала твърде лесно, ако не беше „подкована” като тази. „Птичето…” обаче може да стои на клон – или дисплей лавица – и радва очите на своя собственик.
Текстът е пестелив. Историята се разгръща без много думи, но на повествованието не липсва онази приказност, която му позволява да се лее, без да звучи сухо и сковано като упътване за ел. уред. Всеки миниатюрен абзац е отделен момент от историята и подлежи на доразказване от родителя с помощта и на илюстрациите.
А те са толкова много! Половината от всеки разтвор е заета от илюстрации в приятни слънчеви тонове. Макар и да не съм голям почитател на анимационния стил, оценявам подхода на изобразителя към историята, с която подобни рисунки наистина си подхождат. Допада ми фактът, че под всяко текстче има и по една малка неоцветена скица – тя е като увод в по-голямата картина на съседната страница и я допълва. А форзацът – жълт на сини птичета и иглолистни клонки – намирам за много разведряващ.
Не на последно място, бележките на автор и илюстратор в края на книгата. Интересно ми бе да науча повече за работата на Свилен Димитров по изданието, макар и споделеното от Вера Асенова да ми последва излишно сантиментално.
Книгата е подходяща за деца над 4 години, а по-ясна представа за нея можете да добиете от видеото, публикувано на страницата на издателството:
Вземете книгите с код DK19 от Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg.
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.