Пробуждането на Спящата красавица
Класическите истории не се нуждаят от представяне. С тях е израснало не едно поколение и ние, възрастните, си ги припомняме съвсем естествено, когато детето ни настави „Разкажи ми приказка!“. Те преминават през много вариации, преди да се установят такива, каквито са днес, и все пак устояват на капризите на времето.
Затова не бива да ни изненадва, че най-ранните версии на „Спящата красавица“ датират от 14.-15. век. Разбира се, те са твърде различни от приказката, която разказваме в наши дни, макар и сърцевината на историята да е същата. Едва Шарл Перо (в края на 17. век) я оформя до голяма степен в познатия ни вид, като я напасва към господстващия тогава морал. Именно той привнася и вретеното, което липсва в по-ранните версии (в тях принцесата убожда пръста си на влакно лен). В оригиналния сборник на Шарл Перо приказката е по-дълга и фолклористите смятат, че той обединява две различни истории. По-късно втората част е премахната от много сборници, а във варианта на Братя Грим е изцяло пропусната.
Новото издание на „Спящата красавица“ (изд. „Enthusiast“) ни предлага една от вечните приказки на Братя Грим. Авторите стъпват върху писанията на Перо и я включват в своя сборник с народни приказки, публикуван през 19. век. Братята добавят към повествованието тръните, израстнали около замъка, заменят феите с орисници и кръщават принцесата Розамунд (откъдето и „Роза“ в съвременната интерпретация на Дисни). Лично за мен изданието на „Ентусиаст“ е прекрасно именно защото е с превода на Димитър Стоевски, който помня от собственото си детство.
Самата история е известна на всички. Цар и царица дълго бленуват за рожба, докато един ден една жаба предрича на жената, че преди да измине година ще стане майка. Когато момиченцето се ражда, царят дава голяма гощавка, на която иска да покани и орисниците, та да бъде животът на детето му хубав и изпълнен с късмет и щастие. За зла беда в замъка има 12 златни блюда, а орисниците са 13. За да не се обиди последната, царят решава да не я кани на празненството, ала това става причина за гнева й. Тя все пак идва на гощавката и изрича проклятието си – на 15-ия си рожден ден принцесата да убоде пръста си на вретено и да умре. Дванайстата орисница успява да смекчи проклятието, като заменя смъртта със стогодишен дълбок сън…
За съжаление, немалко възрастни смело критикуват класическите приказки. Основната причина за недоволството е, че женските персонажи се представят като пасивни, дори глупави и вечно в очакване някой принц да ги спаси. Според изследователите на фолклора обаче, посланието в „Спящата красавица“ (а и във всички други фолклорни текстове) е всичко друго, но не и буквално. В приказките основна тема обичайно е трансформацията на личността, преминаването през изпитания и логичното съзряване. В този смисъл, „Спящата красавица“ е история за единението на духа и мисълта, чувствеността и рационалното, нежността и смелостта.
В допълнение към класическия превод на Димитър Стоевски, изд. „Ентусиаст“ предлага на читателите да се насладят на великолепните илюстрации на Катина Пеева (чийто характерен стил краси и „Непознатото дете“). Те са чудесно визуално допълнение към приказката, тъй като носят асоциации със Средновековието, откъдето датира и самата „Спяща красавица“.
През последните десетилетия особено популярна е вариацията на Дисни. Във филма са смесени приказките на Перо и Братя Грим, но историята е и пречупена през християнската традиция (добрите феи са 3, злата фея се превръща в огнедишащ дракон, принцът се оказва годеник на принцесата и т.н.).
Затова приемете поканата на издателството да се потопите в класическата приказка, да се насладите на човешкото въображение, изчистено от поученията и захаросаните персонажи. А след това може да си припомните и другите версии, да отбележите различията помежду им и – защо не! – да обикнете всички тях.
