Приказната Селма от Суне

Селма Отилия Лувиса Лагерльоф, или просто Селма Лагерльоф, е шведска писателка, която остава в историята като първата жена, спечелила Нобелова награда за литература и първата жена – член на Шведската академия на науките.

Тя прокарва нова пътека в писането задеца (последвана от много други скандинавски автори) и успява да им подари истории, които да ги радват дори когато Европа е на прага на война.

Родена е на 20 ноември 1858 г. в имението Морбака край град Суне, Южна Швеция, където за пръв път се сблъсква с всички онези вълшебни истории, от които ще се родят нейните собствени произведения. Като дете Селма заболява от детски паралич, който временно я откъсва от заобикалящия свят, и в нейни единствени другари се превръщат приказните истории на нейната баба и легендите за родната Швеция. Тогава, едва седемгодишна, решава, че ще стане писателка и подслонява своето творчество в света на фантастичното.

На 23 години отива да следва в Стокхолм и се дипломира като учителка четири години по-късно. На тази професия тя посвещава десет години от живота си и преподава в девическо училище докато не се отдава изцяло на писане. Така се появява дебютният й роман „Сага за Йоста Берлинг“ (1891 г.), който се счита за един от основополагащите трудове на Романтизма в Швеция. Последван е от сборник с разкази, двутомния „Йерусалим“ и множество други произведения. Текстовете на авторката са смесица от фантазия и реалност, митове и история, човешкото в природата и най-вече приказното начало, криещо се на най-обикновени места, онова необикновено начало, което всеки герой носи в себе си, дори най- дребният.

Не сте ли забелязали? Когато размирици и омраза залеят земята, неодушевените неща също страдат.

Из „Сага за Йоста Берлинг“

Есета, романи, приказки, кратки стихотворения, песни и разкази, написани от Селма, се превръщат в настолно четиво на всички в Швеция, Дания и Русия. Шведската академия на науките и крал Оскар й дават стипендия, за да може младата авторка изцяло да се отдаде на своето творчество. Установява се във Фалун, където прекарва по-голямата част от живота си. Тогава се появява и Нилс – най-палавото момче в цяла Швеция, чак до появата на Емил от Льонеберя.

„Чудното пътуване на Нилс Холгерсон“ (1906-1907 г.) се превръща в едно от най- знаменитите шведски произведения. Поводът за написване на книгата е нуждата от четиво за най-малките, което да ги запознава с географията на Швеция по интересен начин. И така Селма им представя Нилс – 14-годишен палавник, който е превърнат в джудже заради егоизма си: „главното му удоволствие е да яде, да спи и да прави пакости“. Тогава то, заедно с един от домашните гъсоци, избягва с ято диви гъски на път за Лапландия. Разказите на авторката за тяхното приключение се превръщат в най-красивия и интересен урок по родолюбие. Всяка планина на страниците на книжката разказва за своята история, за троловете, които живеят там, всяка река споделя трудностите на своя път, горите са дом за най-удивителните горски същества, градовете са направени от смели хора, които стават част от историята на Швеция. През погледа на палавото момче и дивите гъски авторката изобразява всички красоти на родната страна и учи на всеотдайност и любов към природата и миналото на земята. 

В знак на признателност към Селма и нейната  книга след 1991 г. от едната страна на банкнотите от 20 шведски крони е изобразен Нилс Холгерсон на гърба на гъска, летящ над равнините на Сконе, а от другата е разположен портрет на писателката.

„Странно нещо е да се върнеш вкъщи. Докато си на пътешествие още не можеш да осъзнаеш колко странно ще бъде”.

През 1909 г. на Селма Лагерльоф е присъдена Нобелова награда „за благороден идеализъм и богатство на фантазията“. По време на съветските нападения срещу Финландия, тя дарява своя нобелов медал, за да окаже помощ на финландския народ. Финландското правителство обаче решава да намери друг път за събиране на средства и отказва да лиши писателката от оказаната й чест.

Тя продължава да твори да самия край на своя живот и да участва в много социални каузи. Първата световна война силно повлиява на авторката и тя започва да пише по-рядко. Оставя две автобиографични книги: „Спомени от моето детство“(1930г.) и „ Дневникът на Селма Лагерльоф“(1932г.). Някой от най-известните й произведения са: „Императорът на Португалия“(1914г.), „Пръстенът на Льовендшьолдови”(1920г.), „Домът на Лилекрона”(1911г.) и „Тролове и хора“ (1915 г.). Селма получава удар на 16 март 1940 г. и умира в родния си дом в имението Морбака – мястото породило нейните най-фантастични хрумвания. За нея критикът  Едвин Бьоркман казва през 1913 година:

“Ние знаем, че ярките приказни одежди на Селма Лагерльоф са изтъкани от това, което на обикновения ум прилича на кръпки от всекидневния живот, и знаем още, че когато ни изкушава със собствените си далечни и фантастични светове, нейната крайна цел е да ни покаже истинското значение на понякога прекалено повърхностната реалност на нашето собствено съществуване.”

Автор: Рая Иванова