През недрата на чакълената планина
Сещате ли се за гаднярите от училище? Хулиганите, които обиждат, бият (се), пушат цигари и като че ли мразят всичко? А сега се замислете за другите – по-кротките, верните приятели, грижовните и добрите. Често сме склонни да мислим, че това са различни деца и че едните не са способни на това, което е типично за другите. Но хората не сме черно-бели. Нерядко се оказва, че две качества са просто двете страни на една монета.
Точно такава история пошушва „Тайната на чакълената планина“ от Бара Дочкалова, поредното съкровище от поредицата „Европейски разказвачи XX-XXI век“ (изд. ЕМАС).
Дребосъка е най-малкият член на училищната Банда, от която всички се страхуват. Негова съперница е Криса, само няколко месеца по-голяма от него, но пък по-силна, издръжлива и безкомпромисна. Те далеч не са най-добрите деца. За крехките си 11 години са оставили зад гърба си не малко побоища, тормоз, ругатни и хвърлени на улицата фасове.
Преди началото на ваканцията им предстои важен ден. Денят на Изпитанията, в който да докажат, че са достойни да поемат нагоре по стълбицата на Бандата. Тестът не завършва добре за Дребосъка и в сърцето му пламват омразата и завистта.
„Още не знаеше как, но бе сигурен, че ще й го върне тъпкано. А когато болката най-после попремина и той се изправи на разтрепераните си крака, в главата му се въртеше една-единствена мисъл: „Само почакай, гаднярке, така ще те подредя, че ще ти държи влага цял живот.“
Плановете им се преобръщат, когато намират вълшебно…камъче. Магията му ги пренася в друг свят, който уж мъничко прилича на реалния, но е и съвсем различен. В него Дребосъка и Криса се сблъскват с добронамереност и топлота, но и с разбойници и опасни същества. Децата трябва да преминат през множество опасности, ако искат да се върнат в света, който познават, при близките, които се тревожат.
„Тайната на чакълената планина“ е пътуване през мислите и чувствата на нараненото, несигурното, отхвърленото дете. През дълбоките му страхове и рани. Приключенията на героите са огледало, в което виждат живота си отстрани и осмислят по друг начин всичко, което приемат за неизменно статукво.
„От тази отрова се оглупява, говори се несвързано, характерът се променя до неузнаваемост.. Отровените губят способността да разсъждават самостоятелно, хвърлят се там, където и другите. Нещо като бяс!“
Романът стъпва на символите и метафорите и показва, че единственият начин да се справим с изгарящата болка е да се свържем със себе си. Да навлезем в дебрите на лепкавата чернота, за да разберем откъде извира тя.
„Че какво толкова страшно има в една прегръдка? Може би само това, че след нея на човек му се доплаква все повече и трябва да си тръгне веднага.“
Семплите илюстрации на Петра Йозефина Щибицова допълват чудесно „Тайната на чакълената планина“ и правят четенето й още по-поглъщащо.
Написана в духа на „Приказка без край“, книгата разпалва въображението и подтиква към будни среднощни часове, прекарани с фенерче под завивката. И най-вече, помага да прегърнем другото си Аз. Онова по-слабото и измъчено, което също иска да бъде чуто.
Вземете книгата с код DK19 от
Когато купувате книги с този код, вие помагате за насърчаването на детското четене в България