“През границата” – да поиграем на война

Първата ми среща с Мая Люнде ме остави будна до среднощ, докато не затворих и последната страница на книгата й “Снежната сестра” (изд. “Унискорп”). “През границата”, нейният дебютен роман, дошъл при нас чрез издателство “Тонипрес”, ми причини същото. 

Авторката обича да поставя на фокус трудни и сериозни теми, но го прави по един чист и простичък начин, лишен от излишен драматизъм. “През границата” не прави изключение, макар и да не е приказно илюстрирана книга, а по-скоро семпла и изчистена. Ценно е умението на Мая Люнде да повдига въпроси и обяснява явления, които дори ние, възрастните, понасяме тежко.

Романът разказва историята на четири деца от Норвегия през далечната 1942 г. В Европа бушува война, животът е несигурен и изпълнен с лишения, а Норвегия е заставена да заеме страната на Германия. Идеологическите различния между хората разкъсват семейства и приятелства, евреите са гонени и откарвани в лагери. И сякаш това не стига, Герда и Ото разбират, че родителите им укриват две еврейски деца в мазето на голямата им къща.

Животът на всички се променя съвсем скоро, когато военните нахлуват в дома им, преобръщат всичко наопаки и отвеждат родителите. Герда и Ото намират скрилите се Сара и Даниел…

“В асансьора се криеха две деца. Малко момиченце и по-голямото му братче, призрачното момче, което бях видяла в градината ни.”

…и решават да им помогнат да избягат, да стигнат границата с Швеция, виждайки в това единственото спасение за бегълците, а и за родителите си.

Пътят им е безкрайно опасен и те се впускат в него без да подозират, че животът навън не е като история от роман. Сблъскват се с глада, умората, студа, нацистите и страховете си. Но най-вече, сблъскват се с “дивите животни” вътре в тях. Дивите животни, нашепващи с гласовете на разочарованието, завистта, обвиненията и съжалението.

“Но не съм виновен аз, че сме тук. А ти. Фантазираш си, че това е някаква приказка, а сега всички може да умрем от студ. И то заради теб. Лигла такава!”

Същите трудности, които ги разделят, обаче, им дават и шанс да погледнат един на друг по различен начин. Да преглътнат огорченията, да преоткрият себе си и да обединят усилията си.

“Сигурно е мислил за това, което Пер ни каза за смелостта. Да си смел означава да правиш неща, от които истински се страхуваш. Сигурно си е мислил: “Сега е мой ред да съм смел. За пръв път в живота ми.”

По време на бягството си децата разбират, че добри и смели хора има и винаги се намира някой, който да помогне. Но дали могат да се доверят на всяко усмихнато лице? Как изглежда опасността и могат ли да я разпознаят? За съжаление, наред с добрите хора, съществуват и предателите.

Дълго мислих с какви думи да завърша този кратък текст. И не намирам подходящи. Темата за войната е голяма и необятна и все ми се струва, че не съм казала достатъчно, че е нужно да се знае още.

В XXI век войната ни изглежда далечна и нереална, но истината е, че бъдещето крие всички възможности, а миналото трябва да се помни. “През границата” може да бъде прекрасно начало за вътрешния диалог на децата ни, а също и отправна точка за много съвместни разговори.

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.