Поздрав най-сърдечен: Сребърна приказалка
Помолихме писателката Мая Дългъчева да отправи поздрав или предизвикателство към своите малки читатели. Както може да се очаква от писател като нея, тя ни изпрати и поздрав, и предизвикателство, съчетани в едно.
С особена радост споделяме нейната „Сребърна приказалка“, допълнена с илюстрация от от художничката Капка Кънева. Приказната история в мерена реч ще е част от бъдещо обновено издание на обичаните „Пъстри приказалки“, издадени преди повече от 10 години:
Подготвих едно ново и допълнено издание на моите „Пъстри приказалки“, но в тази ситуация не е ясно кога книгата ще бъде готова и отпечатана.
Споделям една от новите си приказалки тук със следната идея – всеки, който иска, може да опита да се превърне в неин художник и издател. Имам предвид – да избере предпочитан формат и хартия, да разпредели текста по страници, да ги илюстрира, да ги подвърже и изработи корица, да си направи една малка книжка у дома.
В илюстрацията могат да бъдат ползвани всякакви техники и материали – и моливи, и бои, и изрезки от списания, даже пайети и сребърни конци! В изработването може да се включи всеки вкъщи, който има желание да сподели няколко часа творческа карантина.
Снимки на вашето уникално издание в един-единствен екземпляр може да изпратите на сайта „Детски книги“, където ще бъдат публикувани, за да им се радват повече хора. Приятни мигове с моята
Сребърна приказалка
Паячето си тъче. И подире му тече,
тъничка като надежда, нишка от сребриста прежда.
Върху нея се клатушка капка с натежала гушка,
а след нея още пет се пързулнаха подред.
Паячето бърза, бърза – сръчно нишката завърза –
сребърната огърлица е за леля гургулица!
Паячето продължава – има план да изпълнява:
дълга сребърна кордела върза на една капела,
шал за шипката свенлива – призори да не настива,
бабата на таралежа се сдоби с пазарска мрежа…
Метна лятно одеяло върху зайчето заспало.
И намордник за мецана, че е лакома, горкана,
то засука от коприна – там, на педя от пчелина!
За прадядо си – хамак, за плашилото – мустак,
след това от бряг до бряг то изплете въжен мост –
в случай че намине гост.
Тайни паешки пътечки, възелчета и пресечки:
нежен и невидим труд – тих, невзрачен, непрочут.
Само нощем, щом луната се търкулне над полята,
бухалът очи навежда – толкова сияйна прежда
по ливади и поляни, по дерета и балкани!
Гледа тази плетеница ококорената птица –
цялата планета свети от ламета и пайети!
А нощта – тик-так – тече… Паячето си тъче –
тънко сребърно конче блесна в кичура на мама.
Ала да й казвам ня-ма!
Ако решите да изпълните предизвикателството, отправено към вас от Мая Дългъчева, изпращайте ни снимки на творенията на имейл igra@detskiknigi.com или като съобщение във Фейсбук страницата ни, а ние ще ги публикуваме в специален виртуален албум. Ако пожелаете да изпишем името и възрастта на твореца, посочете ги в писмото си до нас.