Понго: оранжева история за любовта

Картинните книги, в които говорят предимно илюстрациите, притежават няколко важни качества:

• чрез тях най-малките започват да „четат“ и да развиват своите наблюдателност и въображение;
• наличието на по-малко текст не разсейва децата от процеса на любуване на картините, ами ги стимулира да доизмислят историята;
• те помагат на малчуганите да изградят своята визуална култура и, ако са с наистина стилни и качествени рисунки, могат да подтикнат детето да не харесва посредствените илюстрации;
• не на последно място, този тип книги са в помощ на родителите и учителите, защото чрез тях детето учи по различни теми, при това като на шега.

Една от книгите, покриващи всички критерии на картинните издания, е слънчево-оранжевата история за орангутана Понго (изд. „Рибка“). Той живее в тъмните дебри на дъждовната гора и е много самотен. Пък и твърдението, че „няма нищо по-хубаво от лошото време“, със сигурност не допада на маймуната. Така се появява и желанието на Понго да открие искрящото, топло и оранжево слънце. Поел по пътя си към върховете на дърветата, орангутанът ще се сблъска със змията, ще изпадне в конфузна ситуация с един павиан, ще се размине на косъм с жилàта на разлютените пчели, за да попадне в маймунския рай при Папая. Папая, която ще му покаже истинската красота на слънцето. А и не само.

–

„Понго“ от английската художничка Джеси Ходжсън е издадена на български език в изключително луксозен вариант с твърди корици, каквито трябва да бъдат картинните издания. Чрез нея малчуганите не само ще проследят трогателната история на маймуната в преследването на нейната мечта, но и ще могат да търсят скритите животни на всеки разтвор. Темите, заложени от Ходжсън в книгата, са приятелството, търсенето и следването на мечтите, любовта. Освен тях децата могат да научат повече за живота в дъждовните гори, за павианите и орангутаните.

Когато се прибрах вкъщи с книгата и я връчих на малкия Дàниел, той бе толкова очарован, че не престана да ме тормози да чета отново и отново, в продължение на много дни. С любопитство разглеждаше рисунките, откриваше черни пантери и бръмбарчета и ми разказваше какво ще се случи още преди да съм отгърнала следващата страница. Същият ефект наблюдавах и при баща му, който толкова хареса книгата, че разказваше заедно с Дани какво се случва нататък. Какво по голямо потвърждение за силата на хубавите картинни книги да са еднакво притегателни за читатели от всички възрасти?