Ползата от повторението или повторението – майка на знанието
Може би сте чували или от собствен опит знаете, че децата опитват нова храна няколко пъти, преди да свикнат с непознатия вкус. Казаното важи с пълна сила и за духовната храна, каквато е книгата. Един-единствен прочит често е недостатъчен, а многократните му повторения – макар и изтощаващи за четеца – имат своите безспорни предимства.
Всеки път, когато Вашето дете чете книга или се заслушва в прочита на такава, то обръща внимание на нещо ново и различно. По време на първото четене може би ще се фокусира само върху картинките, при повторно четене вероятно ще възприеме историята, а на по-късен етап ще забележи и римите в текста. В друг случай малкият слушател ще долови значението на новите думи, тънкия хумор, препратките с познати му истории.
Препрочитането е важно, защото задълбочава връзката на детето с книгата и му помага да извлече ползи от нея на много нива. Не е задължително да повтаряте прочита веднага, дори не е нужно препрочитането да се случи в същата седмица. Възможно е да прочетете книгата няколко пъти през януари и да се върнете към нея чак през април. Детето най-добре ще усети коя книга отговаря най-добре на потребностите и търсенията му в момента и ще ви насочи към нея. Ваша задача е да откликнете и да му предложите подкрепа в извличането на смислите от текста.
Разбира се, няма точна наука за начина, по който е добре да се чете на децата, но има няколко изпитани стратегии, подпомагащи слушането с разбиране:
– Описване на собствените действия. Всеки път, щом посегнете да обърнете страница от книгата, покажете на детето как точно го правите и да акцентирайте върху това: „Сега ще обърна на другата страница.”
– Разсъждаване на глас. Когато четящият изказва своите собствени мисли, докато разглежда книгата, той дава идеи на децата как да я изследват: „Я виж ти, тези думи звучат еднакво, има рима: гривна – дивна. Звучат по един и същи начин в края на думата.”
– Добавяне на подробности. Извадете конкретния герой от историята и го разгледайте по-обобщено, като разкажете какво правят/какво обичат/къде се срещат героите от неговия вид: „Кравите обикновено живеят във ферми на село, те не живеят в джунглата.”
– Внасяне на яснота. Ако детето за първи път се сблъсква с поведение или състояние като описаното в книгата, то може да почувства нужда от разяснения: „Гъсеницата има стомашни болки, понеже е преяла. Понякога нашите коремчета ни болят, тъй като сме яли прекалено много.”
– Задаване на въпроси. Целта на въпросите е да се насърчи детето да вникне в представените ситуации и случки, да развива способността си за критично мислене и решаване на проблеми: „Как мислиш, че ще се почувства момчето, когато разбере, че снежната му топка се е стопила?”