Преди около 30 години, когато всички гледахме „Терминатор“, „Сфера“ и други филми с искрено възхищение, бяхме убедени, че с този темп на технологичен напредък през 2025 г. би трябвало роботи да маршируват из градовете, а колите да се реят във въздуха (или най-малкото да са автономни). Разбира се, имахме и още куп материални и идеалистични очаквания, ала към момента те не само не са факт, но и сме далеч от постигането им.
Признавам си, това носи известно разочарование за няколко поколения, в това число и моето. За щастие, в книгите всичко е възможно! Дори този почти извънземен технологичен напредък. Защото точно такъв е светът в „Джунипър Мей – рицар на Тайкотек Сити“ (изд. „Книгозавър“) oт Сара Соу.
Какво ще намерите в книгата?
Джинупър Мей е почти обикновено момиченце, което обожава да измисля и конструира нечувани изобретения. Тя живее в свръх технологичния град Тайкотек Сити, на практика управляван от „Тайкотек Корп“, тъй като компанията създава и притежава единствения енергиен източник на града – Ядрото. В кулата на корпорацията работят най-великите учени и изобретатели и Джунипър мечтае един ден да намери мястото си сред тях.
Но колкото е сръчно момиченцето с технологиите, толкова е неумело в общуването с другите. Джунипър няма приятели и смята, че джаджите й са достатъчна компания.
Градът също е в беда, защото Ядрото не работи така, както преди. Енергията отслабва и развитите технологии се оказват безполезни без захранващата ги сила.
Един ден поредното изобретение на Джунипър не проработва според очакванията й и тя се озовава извън града, сред гъстата и опасна гора, в която живеят зверове и чудовища. Момичето обаче не среща зверове, а малко и симпатично същество, подобно на костенурка, на име Алби. Алби е горд представител на тама-тамите и няма никакво намерение да наранява момичето. Нещо повече, Джунипър открива неизвестен и независим източник на енергия, като междувременно разкрива и част от тайната зад повреденото Ядро.
Изглежда, че съдбата на Тайкотек Сити е в малките ръце на Джунипър и още по-малките лапи на Алби. Дали ще успеят да го спасят?
Прочит под лупа
Историята за Джунипър действително е приятна и завладява читателите с динамиката си. Все пак, темпото на действие е толкова бързо, че из сюжетната линия се натъкваме на дълбоки празнини, а и се възпрепятства доброто изграждане на света, неговото минало и настояще. Но тъй като очакваме втора част от поредицата, има и възможност тези пропуски да бъдат запълнени.
Сюжетът страда от известна липса на оригиналност, доколкото повечето идеи са познати от други книги и филми, предимно от полето на фантастиката и трилърите. Редно е да се отбележи, че децата на този етап очаквано нямат познания и мнение за тях, затова не биха направили подобен паралел, а историята може да послужи като основа за по-нататъшното им запознаване с научната фантастика.
Илюстрациите и цялостната стилистика на книгата са притегателни едновременно с опростените изображения на персонажите и по-детайлния заобикалящ свят, както и с дълбочината на използваните цветове.
Идеи за разговор
- Високотехнологичното съществуване вълнува хората от много години. Как си го представя детето?
- А какво не би му се искало да се промени покрай напредъка на човешката цивилизация?
- Могат ли предметите и вещите, били те и най-невероятни по същността си, да бъдат достатъчна компания?
Затваряйки „Джунипър Мей – рицар на Тайкотек Сити“, има още толкова неща, които искам да разбера за героите и за града, за историята на тама-тамите, легендарните зверове и Рицарите пазители. Любопитството е събудено, очаквам втора част и така интригуващите детайли от историята!
Теми: комикси, технологии, приятелство
