Почакайте „Изгубената душа“

Живеем в интересни времена – препускаме из света, гоним вятъра, преследваме грандиозни цели, търсим одобрение и величие. Докато се стремим към блясък и слава, често пропускаме да погледнем под носа си или да се вгледаме в себе си. Забравяме да потърсим личното си одобрение, да живеем в хармония със себе си и да се наслаждаваме на дребните детайли, които „подправят“ живота.

Носителката на Нобелова награда за литература Олга Токарчук кани младежи и възрастни на философска разходка в търсене на „Изгубената душа“ (изд. „ICU“). Изданието с твърди корици, нарочно състарен вид и нежни илюстрации от Йоана Консехо напомня от първата страница, че времето тече неумолимо и е твърде наивно да се състезаваме с него.

„Имаше едно време човек, който работеше много и бързо, и отдавна беше оставил душата си някъде далече назад. Без душа му беше дори добре – спеше, ядеше, работеше, караше кола и даже играеше тенис…“

Главният герой от време на време усеща, че светът около него е плосък и двуизмерен. А когато при едно от пътуванията си се събужда и не знае кой е, осъзнава наличието на сериозен проблем.

Обикновено хората отлагат посещението при лекар, защото се страхуват да не разберат, че са оплели конците безвъзвратно и нямат възможност да ги разплетат. Героят на име Ян отива при стара мъдра лекарка, която му поставя диагноза „изгубил душата си“.

„- Ако някой можеше да ни погледне отвисоко, щеше да види, че светът е пълен с хора, които тичаат нагоре-надолу, плувнали в пот и капнали от умора, както и с техните закъснели изгубени души, които не могат да настигнат своите стопани. Това предизвиква голяма бъркотия, душите си губят ума, а хората остават без сърца. Душите знаят, че са изгубили стопаните си, ала хората често не си дават сметка, че са загубили душата си…“

Лечението е свързано с търпение – умение, крайно неприсъщо на човешкия индивид. Илюстрациите на Йоана Консехо довършват разказа на Токарчук, развиват историята, в която човекът на име Ян трябва да изчака своята изгубена душа да го настигне.

Красотата на илюстрациите се крие във всеки дребен детайл, който напластява нови емоции, усещания и въпроси у читателя.

Тук ли е моята душа?

Дали умея да я изчаквам или е останала далече назад?

Ами ако нишката е напът да се скъса? Как да действам – тук и сега?

„Изгубената душа“ от Токарчук и Консехо е визуално-философска приказка, която жегва право в сърцето. Нали знаете какво е усещането, когато някой облече в думи собствените ти чувства, колебания, догадки? С малко думи и изящни илюстрации двете дами показват проблема на съвременния човек, предлагат решение и проследяват резултата от лечението – като истински лекари на душата.

Преди време прочетох споделена история от Марин Бодаков, чието мнение много ценя, за семейната им традиция, свързана с Коледа. Около масата, всеки от семейството прочита откъс от книга, която го е впечатлила през годината. Стори ми се чудесна традиция, която да модифицирам за собственото си семейство. В навечерието на Новата година прочетох на любимите ми хора именно „Изгубената душа“ с пожелание 2020 г. да бъде по-спокойна, не толкова забързана, с повече внимание към детайлите.

Изданието препоръчвам както на възрастните, така и на читателите над 14 години. Въпросите, които писателката повдига, са отлична възможност за разговор между поколенията, а и в часовете по философия в училище.

„Изгубената душа“ предлага възможност младежите и възрастните да излязат от схващането, че „книгите и картинки са за малки деца“ и да обърнат внимание на тяхната роля за доразвиване на сюжета (или за цялостното изграждане на такъв, както се случва в нямата книга „Балконът“, изд. „Точица“).

Отличният превод от полски език е на Силвия Борисова. Твърдите корици, интересната на допир хартия и безкомпромисната полиграфия превръщат изданието в идеален подарък за всяка домашна библиотека.

 

Вземете книгата с 10% отстъпка от Ozone.bg с код DK19. 

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.