По стъпките на Дякона

Безспорна истина е, че познаването на историята на страната ни е ключово за формирането на национална идентичност и самосъзнание. Истина е обаче и друго – децата и юношите показват все повече пропуски и обща незаинтересованост към историята. Това, разбира се, не е случайно. Липсата на междупредметни връзки в училище и сухият език в учебниците правят тази материя безинтересна или твърде сложна.

Нужни са други подходи, с които да се спечели вниманието на децата. Ето защо искрено се развълнувах, когато видях „Дякона е още жив (книга-игра)“ от Красимира Дуковска. Книгата оставя доста противоречиво впечатление, има своите плюсове, но и своите големи минуси.

Нека в самото начало подчертая, че описанието на произведението като книга-игра е неточно. Действително историята е разделена на части, които не са последователни и след (някои от) които читателят може да вземе решение накъде да продължи. Тънкостта на книгите-игри се състои в това, че няма грешен и верен избор и всеки от тях може да промени историята. Тъй като тук става въпрос за исторически контекст, е невъзможно случващото се да бъде променено. Но често описаните събития в следващата глава смислово нямат общо с предходната, а изборът на читателя се основава на историческите му знания.

За съжаление, огромна слабост на „Дякона е още жив (книга-игра)“ е самият език. Сложен и ненужно претрупан, той затруднява четенето дори от страна на възрастните. Напомня твърде много текстовете в учебниците по история, които в повечето случаи не успяват да въздействат на учениците и да разпалят жаждата им за знание и принадлежност. Отделните глави в книгата изобилстват от дати, години и местонахождения, а те невинаги допринасят за историята. Включени са исторически документи – писма, откъси от кореспонденция, стихове – похват, също използван в учебниците и музеите. Далеч по-трудно, но много по-ефективно би било, ако произведението е написано наистина като книга-игра, обогатено и разчупено с диалози и действие.

Използвани са изключително много непознати за съвременните деца думи и термини, като същевременно не са изведени и обяснени под линия или в азбучник в края на книгата. Това затормозява и накъсва четенето и шансът детето да се почувства объркано и безсилно и да остави книгата е голям.

„Дякона е още жив“ притежава и положителни характеристики, които също е редно да бъдат признати. Независимо от минималните прилики с жанра „книги-игри“, произведението все пак е с различно от стандартното оформление и има възможност да накара децата да разлистят страниците и да се зачетат. Представените биографични данни за различни будители и революционери пък помага на читателите да направят връзката между едни и други имена от българската история. Показва на децата как са обвързани животите, решенията и действията на едни от най-бележитите фигури от миналото ни, както и огромното влияние, което са оказвали на обикновените хора.  Улеснява и прокарването на връзки между културния и исторически контекст на времето.

Ако децата четат книгата съвместно с родител или друг възрастен, могат да обогатят значително общите си познания за българския бит, икономическото и социалното развитие на страната и действителността в тези отминали времена. А в зависимост от знанията на възрастния се отваря и широко поле за препратки и сравнения.

В заключение, „Дякона е още жив“ е подходяща за наистина уверени читатели и ученици, почитатели на историята. Може да послужи за инструмент за работа в училище или като отправна точка на съвместни занимания между родители и деца. Похвален е стремежът историческата информация да бъде поднесена в различна форма и се надявам, че това е едно добро начало, което може да бъде надградено и да вдъхнови други автори.