Писма до мъртвите, писма до себе си
Винаги съм смятала, че братята и сестрите са различни варианти на едно и също нещо. Изходните материали са еднакви, но се получават различни личности. Така, ако загубиш брат или сестра, усещането е, че губиш себе си. Точно около такава ситуация се развива „Писма до мъртвите с любов” (изд. Софтпрес) на американката Ава Дилийра.
Лоръл се чувства напълно изгубена и виновна след смъртта на по-голямата си сестра Мей. В опит да избяга от спомените и съчувствените погледи тя се записва в по-отдалечена гимназия. Учителката по английски език им дава за домашно да напишат писмо до мъртъв човек, а Лоръл разбира това по свой начин: започва да пише писма до известни певци, музиканти, актьори, които чувства близки. Повечето от тях са умрели млади, често от собствената си ръка.
В писмата Лоръл се връща към общото минало с Мей, която е идеал за нея. Всичко, което Мей е правила е перфектно. Тя се е справяла с предизвикателствата на порастването успешно. Поне така изглежда в очите на по-малката й сестра. След смъртта на Мей, Лоръл осъзнава, че е отделен човек, но не знае какъв. Мей е съвършеното същество за нея, ангел с истински крила. А какво се очаква да правиш когато ангелът умре?
Точно това ще се мъчи да разбере Лоръл през първата година в гимназията, с помощта на писмата до известните мъртви и с подкрепа от новите си приятели (Хана, Натали, Кристен и Тристан) и първото си гадже (Скай). Истината за „перфектната” й сестра може и да не й хареса, но приемането на факта, че всеки пораства по собствен начин и може да бъде писателят на собствената си история, е освобождаващ.
Сюжетът на книгата няма да ви изненада. Това, с което Дилийра ще ви спечели е начинът й на писане, който прави търсенията на Лоръл много близки до читателите. Трудно е да останете безразлични или да не се идентифицирате с някои от нейните мисли и реакции. Тийнейджърските години са особено трудни и не спирам да се чудя как по-голямата част от хората успяват да ги преживеят без катастрофални последици. Трудно е да стоиш „на ръба между онова, което бяхме, и онова, което искахме да бъдем“, особено ако човекът, на когото искаш да приличаш, е мъртъв. Ако все още сте лутащи се тийнейджъри, и вие като Лоръл можете да разчитате на приятелите, гаджето и музиката в търсенето на своя глас. Какво ще се получи, не можете да бъдете сигурни, дори да правите всичко както трябва. И това е урок, валиден за цял живот.
„Писма до мъртвите с любов” е с потенциал да стане много лична книга, особено за тези, които имат сестри, с които животът ги е разделил – чрез смърт или емиграция. Голяма част от емоционалния ангажимент идва и от превъзходния начин, по който Ава Дилийра използва музиката. Беше истинско удоволствие да слушам отново Кърт Кобейн, „The Doors”, Джанис Джоплин, Ейми Уайнхаус, които ме върнаха в собствените ми тийн години. Препоръчвам ви да посетите сайта на авторката – освен плейлиста към книгата, там можете да намерите и писмата на реални хора до техните мъртви близки и приятели. Няма да ви изненадам като ви кажа, че смъртта ни освобождава от условности и ни позволява да погледнем към себе си без обичайните задръжки.
Автор: Лора Филипова