Писател в клас или Да ти гостува вдъхновение

Лилия Рачева е класен ръководител на III „б“ клас – едно малко съзвездие от читатели от казанлъшкото училище „Н. Й. Вапцаров“. Получихме нейното писмо преди няколко дни и все още не можем да спрем да се усмихваме. Г-жа Рачева ни разказва за общуването с обичан писател, за вълнението, съпровождащо очакваната му поява, за въздействието, което той оказва върху децата – а и върху техните учители. Признателни сме за споделеното и сме уверени, че с десетките си добри идеи, интересни наблюдения и светли надежди то ще бъде също толкова ценно и за вас. Публикуваме писмото без редакции.

В публикация в една от социалните мрежи, разказваща за детския автор Анета Дучева и нейната книга „Зимни слънчогледи“ преди повече от две години, ме впечатли силният интерес, който историята беше предизвикала у деца, прочели произведението, и отзивите, получeни дори от родителите. Така реших да „проуча“ автора и неговите произведения и останах очарована от срещите на г-жа Дучева с нейните читатели. Свързах се с нея и вече трета година „работим“ заедно – тя, моите ученици и аз, обединени от поредната за нас книга – „Лунната люлка“. (Всяка учебна година посвещаваме с децата на една нейна книга.)

Започнахме работа по приказката „Час по география“ от книгата „Лунната люлка“. Признавам, че аз избрах това произведение, след като прочетох книгата на един дъх.

Тайничко си пожелах да притежавам нещо вълшебно, което да направи престоя на децата в училище неповторим, както това прави главният герой от приказката.

Обикновено сутрин, преди часовете, споделям с децата какво ни предстои през деня, защото имаме изключително динамично и забавно ежедневие, въпреки уроците. Когато разбраха, че започваме работа по нова книга на Анета Дучева, не спираха с въпросите. Нямаха търпение да започваме, защото знаеха, че ги очакват големи, интересни, но и трудни предизвикателства.

Най-напред запознах децата с произведението. Прочетох им го без да имат възможност да видят илюстрациите в книгата. Винаги ми е любопитно как си представят героите и местата, където се случват различните моменти. Наистина ме изненадват по-късно с това, което изобразяват на блоковия лист или моделирайки с пластилин.

Слушайки произведението, те нямаха представа от задачите, които ще последват. Така тренираме паметта. Разбира се, винаги си помагаме взаимно, ако се наложи. Това се случи при изпълнението на първото предизвикателство: по изречение от текста да се досетят чии са думите; къде е героят, който ги казва; кой още е с него и всичко това да нарисуват, както си го представят. Всеки получи своето изречение. Прочете го на глас и се опита да разкаже всичко, което си спомня от текста. Когато срещаха затруднения, получиха помощ от съучениците си. Моята намеса беше само в краен случай. Оказа се, че само от един прочит, децата са запомнили много.

Второ предизвикателство: приказката „Час по география“ предизвика малки и големи да се включат в изразително четене на кратки откъси. Впечатли ме желанието на големия брой родители, които се включиха по молба на децата си. Всеки ученик получи откъс от текста и го занесе у дома. Там с член от своето семейство – мама, татко, кака или батко, са се подготвили и са записали видео. Всяко клипче носи усмивка и добро настроение, защото е направено с общи усилия.

Няма по-важно за едно дете от това да усеща подкрепата на най-близките си, особено когато става въпрос за четене.

Трето предизвикателство: тъй като бяхме в очакване на уговорена среща с Анета Дучева, реших да я изненадам и поставих задача на децата да нарисуват как си представят, че тя изглежда, докато пише нейните завладяващи приказки. Учениците я нарисуваха сред книги, като се виждаха кориците на „Зимни слънчогледи“ – книгата, с която поставихме началото на познанството ни с писателката. Книгата, оставила траен спомен у тях, която и до днес отварят да препрочетат или да разгледат илюстрациите й в класната стая.

Така, работейки по произведението „В час по география“, неусетно дочакахме и деня на срещата с писателката.

Вълнуваща!

Думата, с която описваме тази среща с детския писател Анета Дучева.

Емоционална!

Думата, която отразява най-точно атмосферата по време на срещата в 3. „б“ клас.

Приятелство!

Смело можем да кажем, че го градим стъпка по стъпка с помощта на литературата.

Анета Дучева помогна на децата да разберат как един писател успява да „вдъхне живот“ на всяко нещо, колкото и то да ни се струва обикновено. Чрез въпроси и отговори, чрез оживения разговор, който се получи между деца и писател, те сами стигнаха до знанието, че характерът на даден герой не се обрисува с думи като „важен“, „суетен“, „глупав“, а чрез неговите постъпки, мисли или реплики. Авторката им даде и безценни съвети, които да използват, когато пишат свои текстове. Едва ли бих могла да им предложа по-добър час по български език!

Специално за нас Анета Дучева разкри начините, по които тя самата решава „трудни задачи“, защото на възрастните много по-често им се налага да го правят. Децата спонтанно предложиха да й помогнат, ако има нужда, но и показаха, че ще намерят наистина добро решение. Трогна ме всеотдайността им, готовността им за помощ, както и свежите решения и мисъл.

В края на срещата учениците зададоха доста въпроси на Анета Дучева. Получиха не само отговори, но и много забавни истории от живота й, свързани с тях. Запознахме се  и с вълшебника Мак, който наистина оживя и направи някои вълшебства пред нас, докато тя ни четеше приказка-подарък. Ръкопляскахме и му благодарихме, а усмивките не слизаха от лицата!

За пореден път се убедих колко нужни и полезни са срещите на децата с писател! Те оставят не само незабравим спомен.

Досегът до човек, който създава истории тъкмо за тях – за съвременните деца, разговорите с него, чувството за близост и приятелство са несравним стимул за интерес към книгата и четенето.

Моите ученици са отличен пример за това!

Всички искаме децата ни да четат. Предложете им интересно за тях четиво, въпроси и разговори по него, като им дадете правото и свободата да изказват собствено мнение, работете като екип учител –деца –родител, организирайте и срещи с писатели. Вдъхновявайте децата без наставления и присъди и бъдете сигурни, че усилията ви няма да останат напразни.

Лилия Рачева, класен ръководител на учениците от III „б“ клас в ОУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Казанлък