Пандемията и езикът – промени и проблеми в детското речево развитие
На фона на стреса и безпокойството в годините на пандемията родителите са разполагали с по-малко време и енергия за общуване със своите малки деца. Изводът е направен на база проучвания, проведени от Rhode Island Hospital – най-голямата болница в щата Роуд Айлънд, и от неправителствената организация за ранно езиково развитие LENA. Експертите алармират, че липсата на редовни, продължителни и качествени взаимодействия с децата, родени в периода 2020-2021 г., вече дава своето отражение върху говорните им умения. Какви са последиците от COVID-19 върху речевото развитие на проговарящите разкрива Сара Спаркс от обучителния портал Education Week.
От 2010 г. екипът от учени на болницата в Роуд Айлънд извършва наблюдения над новородени от повече от 1700 местни семейства. Изследователите провеждат регулярни тестове за когнитивно и езиково развитие и правят редовен мозъчен скенер на растящите деца, за да разберат как последните са изложени на езика в най-ранните години от своя живот. По време на пандемията от COVID-19 екипът на лабораторията не преустановява дейността си. По този начин успява да регистрира известни отклонения от установената норма.
„Направи ни впечатление, че няколко месеца след началото на пандемията децата сякаш започнаха да се затрудняват повече при полагане на когнитивни тестове.“
Това споделя проф. Шон Деони, ръководител на проекта, и допълва:
„С течение на времето тези единични доскоро явления се превърнаха в нещо обичайно.“
Година след избухването на пандемията средностатистическото представяне на когнитивни тестове на децата на възраст от 3 до 36 месеца е най-ниското от 2010 г. насам. За деца на възраст до 16 месеца резултатите се влошават от около 90 (от възможни 140) точки през 2020 г. до 60 през 2021 г. при стандартизирано измерване на говорните умения. Нещо повече, данните от невровизуализирането показват, че децата, родени по време на пандемията, имат по-бавен растеж на бяло вещество в мозъка (отговорно за комуникацията) в сравнение с бебетата, родени в годините преди пандемията. Както изследванията на Деони, така и независимите изследвания на фондация LENA допускат, че тези забавяния в развитието са предизвикани от по-слабо езиково ангажиране.
Д-р Джил Джилкерсън, ръководител на езиковите изследвания на фондация LENA, следи обстановката, в която децата отрастват, с помощта на записващи устройства, носени от тях у дома в продължение на няколко дни. Устройствата отсяват речевите сигнали от невербалните звуци, които малките издават (като оригване например). Устройствата на Джилкерсън отчитат рязък спад на т.нар. „езиково редуване“ (conversational turn-taking) – отговор на гукането или изплакването на бебето и изчакване то да реагира в ответ. При нормални обстоятелства родителите често обменят думи с децата си по този начин, за да откликнат на нуждите им. Пандемията обаче променя родителското поведение. Изнервените от изолацията възрастни, принудени да разпределят вниманието си между пеленачето и неговите принудително останали вкъщи братя и сестри, използването на маски, които затрудняват бебето да види изражението на обгрижващите го и да чуе тяхното произношение – всичко това, според изследователите, допринася за настоящата тревожна ситуация.
„Суровата действителност е, че отглеждаме поколение деца, които ще започнат училище по-малко подготвени за него от досегашните.“, твърди Джилкерсън.
Безсмислено е да се залъгваме, че появата на COVID-19 не е оказала влияние върху всички аспекти на живота ни. Макар и последиците от пандемията да са налице, ние сме в състояние да ограничим въздействието им и да им позволим да останат промени, неизраснали до проблеми. Решението е на една крачка – или книга – разстояние.
Превод и адаптация: Гергана Димитрова
Снимка на корицата: Freepik