Панаир на детската книга 2016 в Болоня – тенденции и впечатления

Екип на фондация „Детски книги“ посети 53-тия Панаир на детската книга в Болоня (4-7 април 2016) и представи каталога „Детски книги от България. Съвременни писатели и художници“ в поредица от срещи с агенти и издатели от Европа и Азия. Разговорите с различни професионалисти в областта на детското книгоиздаване ни позволиха да получим по-широк поглед върху световния книжен пазар и мястото на българските творци в него. В хода на срещите откроихме няколко тенденции, които с удоволствие споделяме:

• Търсенията на издателите за преводни издания за по-малките читатели са насочени към книги с картинки с малко текст и универсални послания. Тази комбинация е предпочитана, тъй като оставя повече място за детските интерпретации, позволява по-активно участие на децата в четенето и е по-лесно преносима на чужд пазар.

• Изглежда вълната от антиутопични тийн-книги от последните години започва да губи мощ за сметка на засилен интерес към по-реалистични и по-мрачни книги за тийнейджъри, които засягат трудни теми като смъртта, самоубийството, насилието и наркотиците (например „13 причини защо“, „Ти срещу мен“, „Всички наши места“, „Дрога“, „Кронос, тоя нещастник“). Такъв тип романи помагат на тийнейджърите се изправят пред собствените си проблеми и затруднения и да намерят решение. За съжаление българските автори, с малки изключения, избягват да поемат риск и критики с подобни теми. Любопитен е и фактът, че част от книгите (дори и за по-малки деца) засягат темите за Холокоста, Втората световна война, бежанските проблеми – все проблеми, оставащи предимно в учебнитице по история у нас.

• Поезията за деца и римуваната проза, в които имаме чудесни примери (Мая Дългъчева, Виктор Самуилов, Петя Кокудева, дядо Пънч, Зоя Василева и др.) трудно привлича интереса на чуждите издатели, като основните пречки са трудността на превода и националните особености при отглеждането на децата. Разбира се, не е невъзможно българската поезия да излезе извън границите на страната ни, стига да бъдат подготвени добри преводи, които да бъдат предлагани на издателите. А ето и няколко немски книги с поезия за деца:

 

• При илюстрациите се забелязва интерес към по-изчистени и опростени илюстрации, отново с цел да се остави по-голяма свобода на детското въображение. С радост можем да заявим, че макар да са смело решение за повечето пазари, черно-белите илюстрации в книгата на Зорница Христова и Кирил Златков „Когато искам да мълча“ имат огромния потенциал да привлекат вниманието на британските и американските издатели, както ни споделиха на една от срещите.

Основното ни впечатление е стремежът на чуждите издатели да предлагат качествен продукт не само като текст, но и като илюстрации и изпълнение на книжното тяло (твърди корици, качествена хартия, нестандартни формати). Не липсват и книжни проекти, интерпретиращи класически произведения, наблягащи на новаторска визия с цел да се дава свобода на детското въображение и да се възпитава естетически вкус.

Наблюденията върху българския книжен пазар показват, че до голяма степен предлагането на детски книги се определя от търсенето на възрастните (родители, по-възрастни роднини). А техният вкус се характеризира с влечение към вече познатото от собственото им детство и отказ да се даде право на избор на самите деца. Като резултат българските творци често са изправени пред ограничения, макар каталогът „Детски книги от България. Съвременни писатели и художници“ да включва отлични примери за книжни проекти, равностойни на световните стандарти. Дали проявеният към тях интерес в Болоня от страна на чуждестранни агенти и издатели ще се увенчае с успех, предстои да разберем.

Пътуването до Панаира на детската книга в Болоня на част от екипа на фондация „Детски книги“ с цел представяне на каталог „Детски книги от България. Съвременни писатели и художници“ е финансирано от програма „Мобилност“ за 2016 на Национален фонд „Култура“.