Първият предговор на Светослав Минков за Андерсен

Редом до името на Ханс Кристиан Андерсен, в историята на преводната литература у нас стои това на Светослав Минков, чиито преводи десетилетия наред и до наши дни не спират да се преиздават.

Въпреки, че не работи с текстовете в оригинал, а през език-посредник (в съвремието ни вече има изключително добри преводи от датски), усилията и отдадеността на Андерсеновите приказки от страна на Светослав Минков ни провокираха да потърсим първото издание с негов превод. Оказа се, че това са излезлите през далечната 1930 г. „Андерсенови приказки в 12 богато илюстровани книги” (изд. “Книга”). Споделяме с вас какво казва в предговора му:

„Преди 125 години един щъркел се изви над далечната датска земя и кацна в малкото градче Одензе. Том той остави в къщата на един беден обущар едно чудно хубаво бебе със златна звезда на челото.

 

Бебето порасна, стана мъж, лицето му се покри с бръчки, но златната звезда на челото му не угасна, а продължаваше да гори като благовест от самото небе.

 

Тоя мъж бе Ханс Кристиан Андерсен. Той беше приятел на цветята и птиците, на снежните царици и русалките, на малките горски джуджета и феи, ходеше при тях на гости и слушаше приказките им, които след това записваше на книга и подаряваше на децата. А децата четяха със светнали от радост очи неговите малки разказчета, смееха се и плачеха над тия весели и тъжни книги, по чиито страници хвърчаха шарени пеперуди и светеха чистите сълзи на бедни и нещастни люде.

 

Минаваха години, децата забравяха детинството си, но живият пламък на Андерсеновите приказки топлеше все още душите им. Понякога те взимаха отново в ръцете си старите, пожълтели вече книги, разгръщаха ги и ги препрочитаха. И тогава магьосниците изглеждаха други, лебедите и бръмбарите приказваха съвсем не както по-рано, малките царкини си играеха не със захарни, а с истински човешки сърца и много неща, които бяха останали неразгадани в ранните детски дни, възкръсваха и се явяваха в ясни образи.

 

Днес милиони нови деца от Европа и Америка, от Дания и Индия имат същата радост. Те пътуват из слънчевото царство на добрия стар вълшебник Ханс Кристиан Андерсен, който размахва усмихнат магичната си пръчица и разплита пред очите им най-прекрасните сънища.

 

А когато тия деца пораснат, тогава Андерсен ще им говори като поет.”

До края на живота си Светослав Минков не спира да усъвършенства преводите си на Андерсен, използвайки руски и немски издания на съчиненията му и много други източници. Като към тези му усилия прибавим писателския му талант, не е изненадващо, че именно той е автор на преводите към многотомните издания на Андерсен през социализма. 

Информацията подбра: Катя Кирилова