Първата и последната истории за деца на Роалд Дал

Специална изложба с откъси от оригиналния ръкопис на “Били и минпините” на Роалд Дал, както и подбрани илюстрации на Куентин Блейк за новото издание на книгата, може да бъде видяна до 15 април 2018 г. в Музея на Роалд Дал в Грейт Мисендън в Англия.

Книгата с оригинално заглавие The Minpins (“Минпините”) е последната история на писателя, публикувана през 1991 г. В статия за блога на www.roalddahl.com управителят на архивите в Музея на Роалд Дал, Рейчъл Уайт, прави интересен паралел между първата му история за деца, „Гремлините“, и „Били и минпините“.

Както много други от историите за деца на Дал и тази разказва за малък герой, който се бори срещу страховито чудовище и открива тайни светове. Отправяйки се на приключение в мрачната Гора на греха, Малкият Били среща мистериозно племе от малки човечета, наречени минпините, и им помага в битката срещу страшния Лапач – ужасяващия звяр, който дебне из гората.

Първите чернови на историята в архивите на музея на Роалд Дал дават основание да се предполага, че писателят е почерпил вдъхновение за историята за минпините от собствения си опит като пилот в Кралските военновъздушни сили и от началото на писателската си кариера в Америка.

По време на обучението си за пилот през 1940 г., в писмо до майка си Роалд описва полета си над Голямата източноафриканска разломна долина в Кения и “розовите фламинго, жирафи и щрауси” долу. По-късно Дал използва това преживяване, за да доукраси една сцена от първите чернови на “Били и минпините” – пасажът, в който Малкия Били лети на гърба на лебед и минавайки над облак вижда безброй животни под себе си. В последствие тази част отпада при редакцията, но показва как собствения му опит в летенето вдъхновява Роалд за приключенията на Били с лебеда.

Най-голямо влияние върху “Били и минпините” оказва една от най-ранните творби на Дал The Gremlins (“Гремлините”), която не е издавана на български език. През 1942 г. Роалд Дал работи като дипломат на Кралските военновъздушни сили във Вашингтон и пише разкази и статии за опита си като военен пилот в Гърция и Северна Африка.

Познавайки шеговитите истории за гремлините, които се носят сред пилотите – малки, дяволити създания, които умишлено повреждат самолетите и често са обвинявани за мистериозни технически неизправности, Дал решава да напише своя версия. В писмо до майка си я нарича “нещо като приказка”.

В най-ранната запазена чернова Роалд Дал описва гремлините си като кротки горски създания, чиито малки дървени ботуши им позволяват да се закрепят за стволовете на дърветата. Но когато техният горски дом е унищожен, за да се построят фабрики за военни самолети, гремлините си отмъщават като всяват хаос на самолетите. По-късно те се сприятеляват с британските пилоти и се присъединяват в битката им срещу врага.

Разказът е публикуван през 1942 г. в списание “Космополитън” и предизвиква интерес от страна на Уолт Дисни за анимационен филм по историята. Роалд се среща с Дисни и екипа му в Холивуд, но заради намаляващата популярност на филмите за войната по това време, анимацията не се реализира. В последствие разказът на Дал е преиздаден през 1943 г. като книга с характерните за Дисни илюстрации.